Уосън уморено завъртя очи. Като началник на екипа на сенаторката той имаше много функции и една от тях беше да я пази от самата нея. Тя бе ненадмината в предизборните кампании, защото като прославения генерал Джаксън не беше способна да отстъпва. Винаги нападаше и не позволяваше на врага да завземе нито сантиметър. Това бе една от причините Уосън винаги да й представя информацията на малки порции. Така поне имаше шанс да я накара да се замисли.
— Има още нещо, което не съм ти казал.
— Спал си с него, нали?
Лонсдейл се ококори, сякаш кафявите й очи щяха да изпаднат.
— Стига сме обсъждали сексуалния ми живот, ясно ли е? Не съм спал с него, никога няма да спя с него и ако още веднъж засегнеш темата, ще те фрасна с телбода.
— Добре де — измърмори тя, сякаш Уосън беше този, който се държи неразумно.
— Направи ли си труда да спреш да говориш и да се замислиш защо Рап му е причинил такова нещо?
— Имаш предвид да удари друг човек? Няма какво да се замислям. Той е маниак с наклонности на убиец.
— Предупреждавал съм те безброй пъти — натърти Уосън и я погледна изключително сериозно. — Ако искаш да победиш Рап и Кенеди, трябва да престанеш да ги подценяваш.
— Да спорим ли искаш?
— Не… Рап определено има наклонности на убиец, но не мисля, че е побъркан.
— Добре… да приемем за момент този компромис. Какво още има да ми казваш?
— Не се ли запита защо Лиланд е искал да арестува Рап?
— И така… защо Лиланд е искал да арестува Рап?
Той плесна с ръце, сякаш предстоеше да съобщи най-интересната новина.
— Спомняш ли си двамата високопоставени затворници, които видяхме, докато бяхме там? Абу Хагани и Мохамад ал-Хак?
— Да. — Сенаторката изгаси фаса си. — И си спомням, че дадох изрични заповеди да бъдат третирани според всички изисквания на Женевската конвенция.
— Да, точно така, но господин Рап явно не е знаел за тези заповеди, защото в малките часове миналата събота през нощта той и няколко други неизвестни лица пристигнали в базата дегизирани като офицери от Службата за специално разследване на ВВС.
— Сигурен ли си?
— Така твърди капитан Лиланд. Рап отишъл в специалния арест за разпити, където бяха затворени Ал-Хак и Хагани.
Уосън замълча, за да засили ефекта.
— И? — нетърпеливо попита Лонсдейл.
— Набил единия от затворниците и заплашвал другия.
— Набил? Конкретизирай. Ударил плесница, фраснал с юмрук, ритнал го?
— Пребил го с юмруци и се опитал да го души. Имало много кръв.
— Моля те, кажи ми, че капитанът го има на запис.
Тя посегна за още една цигара и си позволи за момент да помечтае за триумфа, когато пусне записа на Рап, пребиващ беззащитен затворник.
— Не могат да го намерят. Явно Рап е изключил охранителната камера или някой е унищожил записа.
Лонсдейл се намръщи, облегна се назад и си пое дълбоко въздух, преди да заговори:
— Кой друг освен Лиланд е видял какво се случва?
— Командирът на базата и няколко войници.
Лонсдейл бързо си записа нещо.
— Командирът на базата не е ли подал доклад?
— Не. Според Лиланд командирът и Стивън Ромър, който е специален помощник на министъра на отбраната, му казали да не подава официално оплакване и да изчака, докато фактите се изяснят. Обещали му всеки пост, който си пожелае.
— Охо… става още по-интересно! — Сенаторката остави химикалката. — Имаме престъпление и опит за прикриване. Сега единственият въпрос е как да запазим тайната от комисиите по въоръжените сили и разузнаването.
— Няма да е лесно.
Лонсдейл погледна съветника си.
— Ще го представя като нарушаване на гражданските свободи.
— На Лиланд ли?
— Да.
— Ама той не иска да свидетелства.
— Не ме интересува. Ще го принудя да свидетелства.
— Той ни трябва, за да задвижим нещата.
— Ще изпратя двама агенти да го принудят да подаде жалба. Къде е Рап?
— Трябва да се върне от Афганистан. Не знам кога се очаква да кацне.
— Със самолет на ЦРУ ли?
— Така мисля. Лиланд каза, че Ридли го взел и днес следобед заминали от базата.
— И Ридли ли е замесен? — развълнувано попита Лонсдейл. — О, това е фантастично. — Тя записа още няколко имена и огради това на Рап. — Ами Неш? Не е ли бил и той там?
— Не знам. Лиланд не го спомена.