Другият нападна в същия момент и успя да сграбчи Рап за гащеризона за около две секунди, преди агентът от ЦРУ да се освободи с няколко бързи удара в някои от жизненоважните му органи. После хвана негъра за китката, изви я на 180 градуса и така изпъна ръката му в лакътя, че я насочи право към тавана. С бърз ритник в корема го изпрати на пода. За момент цялото помещение притихна. Рап огледа затворниците и се опита да прецени настроението им. Всички погледи бяха обърнати към него. Неколцина като че ли се колебаеха дали да не го нападнат. Той реши, че най-добрият начин да спре насилието е, като даде личен пример. Последният му нападател лежеше все още с изпъната ръка. Рап коленичи, вдигна лявата му ръка над главата и рязко спусна лакътя си. Лакътната става на затворника изпращя като суха клонка.
Когато надзирателите дотичаха, първият нападател тъкмо си поемаше дъх, но другите двама се търкаляха на пода с изкривени под необичаен ъгъл крайници и пищяха от болка. След кратко съвещание пазачите решиха да преместят Рап в една от стаите за разпити. Точно там седеше от около един часа през нощта досега. Китките и глезените му бяха с белезници и оковани с вериги за масата. Бетонните стени бяха голи. След като нямаше какво да гледа и какво да прави, той облегна главата си на масата и се опита да заспи. Бе загубил представа за времето, но имаше чувството, че е стоял около десет часа, което означаваше, че по-вероятно да е около пет. Зачуди се какво е предприела Кенеди. Имаше голяма вероятност да се опитва да го измъкне, но в този град нищо не беше сигурно.
Когато вратата най-после се отвори, видя мъж приблизително на неговата възраст, със син костюм и вратовръзка на яркозелени и сини райета. Беше красив, но не мъжествен. Изглеждаше твърде съвършен, твърде изтупан. Беше положил прекалено много усилия за външния си вид. Носеше чаша кафе, кифла и кожена папка под мишница. Затвори вратата с ритник и седна срещу Рап.
След като оправи вратовръзката си и отпи глътка кафе, каза:
— Много сте загазили.
Мич го погледна с кафявите си очи, които бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни, и нищо не каза.
— Да удариш офицер от американската армия е много тежко престъпление. — Непознатият го погледна с най-сериозното си изражение и отвори папката. — Да не споменаваме, че сте се представили за полковник и сте проникнали във военна база, без да сте упълномощен за това. Бих казал, че най-после късметът ви изневери, господин Рап.
Рап мълчеше. Гледаше другия мъж и се питаше дали наистина си въобразява, че ще успее да го сплаши.
— Очакват ви десет години… може би повече.
Мич се изкиска.
— Смешно ли ви се вижда?
— Да, престорената ви самоувереност е забавна.
Оня отпи глътка кафе и мрачно заяви:
— Съмнявам се, че ще ви е смешно, когато ви тикнат във федерален затвор за любовница на обикновените престъпници.
Рап присви очи, челото му се набърчи. Усети нещо в човека срещу себе си. Нещо, от което трябваше да се пази.
— Кой сте вие.
Другият мъж поглади вратовръзката си и отговори:
— Аз съм Уейд Клайн… Главен отговорник по личната тайна и гражданските свободи в Министерството на правосъдието. Освен това съм най-страшният ви кошмар, господин Рап.
— Нима?
— Да. Аз съм неподкупен и не харесвам хора, които си мислят, че могат да не спазват правилата.
Мич кимна и погледна камерата в ъгъла:
— Като заговорихме за правила, бихте ли ми обяснили защо още не съм видял адвоката си?
Клайн се усмихна и вдигна вежда.
— Понякога е трудно да намериш адвокат посред нощ. Сигурен съм, че ще дойде за официалното предявяване на обвинения срещу вас.
— Хъм… Много мило от ваша страна да дойдете да ме видите преди адвоката ми, но мисля, че ще го преживея.
Клайн отчупи парче от кифлата и го лапна.
— Какво ще кажете, ако ви съобщя, че мога да накарам всички обвинения да изчезнат?
— Как?
— Ако помогнете за разследването ми. Ако ми разкажете за шефовете си в Ленгли. Ако разкриете за незаконните шпионски операции в страната. Само така можете да се спасите.
— Това шега ли е?
— Господин Рап, приличам ли ви на шегаджия?