— Само толкова ли ти стиска? — попита Рап, който все по-трудно контролираше гнева си.
Клайн го удари по-силно, после сграбчи кичур от буйната му черна коса и дръпна главата му назад.
— Защо трябва да спазвам правилата, след като ти не ги зачиташ? А, господин отворко?
— Защото съм си свалил белезниците, идиот такъв.
Очите на Клайн застинаха за момент, после се преместиха от лицето на Рап към скута му, където видя свободните белезници и веригата.
Преди другият мъж да успее да реагира, Мич го сграбчи за вратовръзката. Извъртя се, изправи се и го изблъска до стената, където му нанесе бърз ритник с коляно в слабините. Хвана вратовръзката с две ръце и започна да стяга възела.
Когато лицето на Клайн започна да посинява, Рап попита:
— Кой е отворкото сега?
39.
Хаким включи радара, отбеляза местоположението на няколко плавателни съда около самата граница на териториалните води на Съединените щати и отново го изключи. Всичко изглеждаше нормално, поне в сравнение с другите три пробни пътувания, които беше направил с лодката. Преди няколко месеца бе взел решение да проникнат в страната в понеделник. За флоридската брегова охрана уикендите бяха истински ад. Хиляди плавателни съдове излизаха в открито море и макар че повечето съботно-неделни мореплаватели бяха разумни и спазваха реда, имаше и доста, които се напиваха, правеха глупости и създаваха много проблеми. Затова след натоварен уикенд бреговата охрана винаги започваше малко мудно.
Сега идваше онази част, която приятелят му никога нямаше да разбере. Карим беше твърде закостенял. В много отношения точно това качество го правеше такъв способен водач, но липсата на доверие и гъвкавост го затрудняваше в много други отношения. В определен момент се налагаше да разчитат на помощ от Америка. Хаким знаеше, че успехът им би бил невъзможен, ако действат едностранно.
Като се престори, че е изпуснал нещо, той се наведе и извади мобилния телефон от джоба си. Бързо набра номер и вдигна апарата до ухото си. Започна да брои позвъняванията, като всяко от тях го караше да се чувства все по-неспокоен. На шестото от другата страна най-после вдигнаха.
— Ало.
— Майк, Джо се обажда. Как е?
— Добре.
— Още ли закусваш?
— Да. Чакам те.
— Чудесно. Там съм след двайсет минути.
— Ще те чакам.
Хаким пак прибра телефона и се изправи. Погледна Карим и му направи знак, че всичко е наред. Карим, сериозен както винаги, леко кимна. Хаким се подвоуми за момент. Притесняваше се не за себе си, а за приятеля си. При цялата си целеустременост, интелект и талант той беше малко недодялан. Твърде скован, особено за сравнително безгрижна страна като Америка. Той се опасяваше, че ще се набива твърде много на очи. За това също имаше план. Поне докато стигнат до Вашингтон.
Хаким взе големите слушалки от таблото и ги вдигна над главата си. Размаха ги, докато Карим разбра какво трябва да направи, и ги сложи на ушите си. След като форсират двигателите, това щеше да е единственият начин да разговарят. Карим също си сложи слушалки и след кратка проверка на радиостанцията включиха мощните мотори. Машините забръмчаха силно. Ако не броим състезателните двигатели, тези бяха едни от най-бързите. Въпреки това не можеха да избягат от хеликоптер.
Един порив на вятъра набразди повърхността пред носа. Хаким погледна на изток. Морето беше сравнително спокойно, но нямаше да е за дълго. Времето беше едно от нещата, които не можеше да предвиди. Ако се наложеше да плават с пълна мощност в бурно море, това щеше да е сериозен проблем. Карим нямаше достатъчно познания по корабоплаване, за да се справи с големите вълни.
Хаким натисна копчето за предаване на слушалките си и каза:
— Чарли, ще те изпреваря за закуска. — Бяха проиграли плана миналата нощ. Точно както в Афганистан трябваше да внимават, защото американците подслушваха всичко. — Запомни, не се опитвай да ме спреш.
Погледна приятеля си и му даде знак, че всичко е наред.
Хаким усили трите двигателя и очерта курса. Беше тренирал това плаване по абсолютно същия начин предишния път. Насочи лодката направо към Маратон с постоянна скорост от трийсет километра в час. Карим изостана на петдесетина метра отзад. След двайсет минути Хаким включи радара и този път го остави. Малко преди да излязат от международни води, той извика Ахмед. Даде му бинокъла и му нареди да оглежда небето за хеликоптери.