Всички наркотици бяха прехвърлени в лодката на Хаким, а всички бойци освен Ахмед бяха при Карим.
Хаким бе разкрил тази част от плана, докато бяха в открито море, и приятелят му никак не се зарадва. Преди да тръгнат от Куба, не си беше дал сметка, че целият товар и всички хора можеха лесно да се поберат само в едната лодка. От личен опит в Афганистан беше научил, че колкото по-прост е планът, толкова по-голяма е вероятността да успее. Идеята да използват две лодки, при положение че и една би свършила работа, не му хареса. Хаким му обясни съображенията си, но Карим, упорит както винаги, не отстъпваше:
— Защо не прехвърлим всичко в една лодка и не зарежем другата в морето?
На Хаким му идеше да го удуши. Двамата се уединиха на носа и започнаха да спорят приглушено. Накрая Хаким се наложи, като каза на приятеля си, че се държи като тлъстите водачи на талибаните, които никога не са стъпвали на фронта, но си мислят, че знаят всичко. Карим, който от няколко месеца бе свикнал всички да правят каквото той каже, едва не го изхвърли през борда. Положи голямо усилие да се успокои и в крайна сметка позволи на Хаким да продължи по своя план.
Двете лодки навлязоха в американски води. Като знаеше, че приятелят му ще съсредоточи цялото си внимание върху поддържането на курса, Хаким се съмняваше, че забелязва най-важното, което се случва. Продължиха още две мили към Маратон. Това беше най-опасният момент. Американската брегова охрана беше много добре финансирана и разполагаше с най-добрата екипировка, която можеше да се намери, но все пак имаше ограничени възможности. При толкова хиляди плавателни съдове, идващи и отиващи към Кийс, ресурсите трябваше да се използват разумно. Ако плавателният съд отиваше в някой по-голям крайбрежен град като Маратон, бреговата охрана можеше да го провери на влизане в пристанището или да изпрати катер да го пресрещне. Хеликоптерите бяха скъпи и много по-малко от стотиците патрулни лодки, които се използваха за охрана на бреговата линия.
На петата миля от брега пулсът на Хаким започна да се ускорява. Той погледна радара и огледа хоризонта. Имаше пет-шест други плавателни съда, но никой не изглеждаше достатъчно близо, за да е патрулен катер, изпратен да ги пресрещне. Небето също беше чисто.
Когато наближиха тримилната граница, Хаким почувства възбудата от адреналина. Това харесваше в живота — да изпита истинско вълнение, каращо вените да пулсират. Хаким се изсмя високо срещу шибащия лицето вятър. Погледна към приятеля си, който, намръщен, се беше свил зад защитното стъкло. Карим никога нямаше да разбере увлечението му по Ърнест Хемингуей, но пък и той мразеше всичко американско. Особено някой толкова типичен американец като Хемингуей. Хаким обаче беше чел всичките му произведения, а също и няколко биографични книги. Бе ходил в къщата му на Кий Уест и в кубинския му дом, но не можеше да се престраши да посети къщата в Айдахо, където писателят е пръснал главата си с ловна пушка. Не искаше да мисли за този период от живота му. Предпочиташе по-младия Хемингуей, който като че ли всеки месец е търсил нови приключения.
Хаким погледна навигационните прибори. Само след няколко секунди трябваше да завият на север. Не беше сигурен, че през живота му е имало момент, когато да е изпитвал по-силно вълнение. Той натисна копчето за предаване върху слушалките си и започна да брои секундите. На „нула“ започна да завива. Карим остана откъм бакборда и направи завоя според указанията му така, че сега той беше лодката, която беше по-близо до брега.
Хаким потупа Ахмед по рамото и изкрещя:
— Слизай долу и подготви снайпера. — Мароканецът погледна нервно на север, затова по-възрастният арабин добави: — Не се безпокой, засега няма опасност. Просто искам да сме подготвени.
Ахмед се хвана за парапета и слезе по четирите стъпала в трюма. След малко през вратата се показа триъгълното дуло на 50-калибровото оръжие. Ахмед фиксира двуногата и погледна през мерника. След като се увери, че позицията му е удобна за стрелба, подпря приклада на килима и вдигна бинокъла.
Навън Хаким даде знак на Карим да ускори и започна бавно и равномерно да натиска дроселите. Трите извънбордови двигателя зареваха с пълна мощност. Лодките веднага ускориха. След пет секунди вече пореха водата с деветдесет километра в час. След още пет достигнаха сто и двайсет и както се бяха разбрали, Хаким върна малко дроселите, за да се движат равномерно. Лодките се изравниха и той даде на Карим половин дължина преднина.
Хаким постоянно следеше за натрапници. Изчакваше една пълна 180-градусова обиколка на радара, после оглеждаше небето. Хеликоптерите на бреговата охрана развиваха максимум 260 километра в час, но обикновено се движеха с около сто и петдесет. Затова не се безпокоеше, че някой ще ги изненада от базата в Кий Уест. Проблемът беше право напред, в Исламорада, но дори за тамошните патрули времето бързо изтичаше. Навигационните прибори отброяваха минутите до следващата промяна на курса. Бяха само на четири мили от брега и морето все още бе спокойно. Ако се наложеше, лесно можеха да увеличат скоростта.