— Пет минути.
Тя кимна и издиша облак дим над рамото си към вентилационната уредба.
— Втора ли ти е? — попита Уосън, като я погледна любопитно.
— Откога ми броиш цигарите?
— Напоследък си ги увеличила — неодобрително отбеляза той.
Лонсдейл сбърчи изящния си малък нос и за момент изглеждаше, сякаш ще му се изплези. Понякога Уосън я нервираше, може би защото никой друг не я познаваше толкова добре. След смъртта на съпруга й преди тринайсет години той й беше постоянен спътник. Беше й едновременно като баща, съпруг и приятел.
— Чудо голямо — измърмори тя и отново дръпна. — Пак пуша само по един пакет седмично.
Уосън знаеше, че пуши почти два пакета, но сега нямаше време да спорят за това.
— Прегледа ли въпросите?
— Да.
— И какво?
— Добри са.
— Решила ли си с кого ще започнеш?
— С Кенеди. — Тя се обърна и се погледна в голямото огледало на стената. — Ще загрея с нея, после ще разбия Рап, а ако имам време, ще разнищя и Неш.
— Разумна стратегия.
Лонсдейл приглади черното си дизайнерско сако и панталона със същия цвят. Забеляза няколко бръчки на лицето си и се намръщи.
Уосън прочете мислите й и каза:
— Бъди спокойна, няма да има камери.
Беше прав. Тя остави недопушената цигара в пепелника и взе чантичката си с гримове от шкафчето зад бюрото. Извади пудрата.
— Можеш ли да повярваш, че Джо Валдес е сенатор на Съединените американски щати?
— Не се отличава с феноменален интелект.
— Пък и тази кучка Пати Лам. Ще се опита да ми отнеме случая и да го прати в Комисията по вътрешна сигурност.
— Нека само да опита — измърмори Уосън и погледна часовника си. — Никога няма да стане.
Лонсдейл остави пудрата и подръпна яката на бялата си риза. Започна да очертава устните си.
— Накрая само с Тед Дарби ще се доредим.
— Да, така ще стане. И двамата ще получите разглеждане в комисиите си. Няма как да му вземем случая, но и той няма как да ни попречи.
Тя се замисли за председателя на Комисията по въоръжените сили.
— Сигурно си прав.
— Време е да се връщаме. Нали не искаш да започнат без теб и някой друг да ги погне, както ти имаш намерение?
Лонсдейл изгаси цигарата.
— Прав си, Ралфи.
Напарфюмира се набързо, сложи си обувките и двамата излязоха. Личните й асистенти чакаха в малкото фоайе. И двамата й пожелаха късмет и да разбие на пух и прах ония негодници. Лонсдейл ги погледна решително, но добронамерено и размаха юмрук, преди да излезе в коридора. По пътя към заседателната зала на комисията още хора й пожелаха успех. Днес беше голям ден за Капитолия и всички знаеха, че тя ще нанесе съкрушителния удар.
Лонсдейл бе сред последните, които влязоха в залата. Седна на мястото си и погледна служителите на ЦРУ. На лицето й бавно се изписа неодобрение и тя тъжно поклати глава. Сенатор Сафърд призова за тишина и преди да даде думата на Лонсдейл, напомни на свидетелите, че все още са под клетва.
— Сенатор Лонсдейл — завърши той, като вдигна очилата върху лъскавото си чело, — имате думата.
Тя благодари на председателя и погледна бележките си, макар че онова, което щеше да каже, не беше написано. Бавно свали стилните си черни очила и каза:
— Госпожо Кенеди, мисля, че представянето ви като директор на Централното разузнавателно управление е позор за тази страна от самото ви назначаване. Провалите ви следват един след друг и не разбирам защо просто не си подадете оставката.
От другата страна на масата заваляха възражения, дори съпартийците на Лонсдейл клатеха глави. Сафърд заудря с чукчето си, докато настъпи тишина, и предупреди:
— Целта на днешното заседание е да получим информация, а не да отправяме обвинения без доказателства.
Лонсдейл продължи настъплението:
— Дори не говоря за противозаконни действия. До тях ще стигна след малко. Говоря за крещяща некомпетентност. Не за пръв път се занимаваме с господин Рап. Комисията отдавна предупреждава директор Кенеди да упражнява по-строг контрол над този свой служител. Очевидно тя умишлено не се съобразява със съветите ни или е неспособна да се справи с хората си. Каквато и да е истината — добави, като гледаше Кенеди право в очите, — тя трябва да си отиде.
Отново се чуха възражения; сенатор Гейл Кендрик се намеси: