Момчето закри с фланелката носа си и взе памперса с два пръста, сякаш беше радиоактивен отпадък. Бебето още миришеше, затова Неш реши да го изкъпе. Занесе го в пералното помещение и започна да пълни един леген. Джак се върна от мисията си в гаража.
— Как беше училището днес?
— Нормално… Как е гърбината?
— По-добре, благодаря.
— Ами кратуната? — Джак посочи главата си.
Неш се усмихна. Джак беше семейният комедиант.
— Кратуната е добре. Не е в цветущо здраве, но още я бива. Днес имаше ли контролно?
— Тест.
— Как мина?
— Двайсет пет от двайсет и пет възможни.
— Браво. — Майк сложи малко сапун във водата. — Написа ли си домашното?
— Кога не съм си написал домашното в момента, в който се прибера от училище? За другия си син трябва да се тревожиш… за троглодита.
Неш погледна строго сина си.
— Много сложна дума за десетгодишно дете. — Постави Чарли в легена. — Знаеш ли поне какво означава?
Джак заподскача като маймуна. Озъби се и изкряска:
— Пещерен човек.
След като изгледа сина си с неодобрение, Неш взе гъбата за къпане. Рори, второто му дете, имаше трудности в учението, но беше отличен спортист. Бе на тринайсет и скоро щеше да започне да се бръсне.
— Джак, нека да те посъветвам нещо. Не наричай брат си така пред него.
— Той постоянно ме нарича женчо.
— Така правят големите братя.
— Аз не се държа така към Чарли.
Неш погледна бебето, което весело пляскаше във водата и дъвчеше насапунената гъба. Пак се обърна към Джак:
— Хайде, наречи го женчо, ако така ще се почувстваш по-добре.
Джак се усмихна и се приближи до легена.
— Женчо. Чарли, ти си дребосък и женчо.
Чарли погледна брат си и изпищя пронизително. Тримата се засмяха. Неш прегърна десетгодишния си син и го целуна по челото.
— Ще говоря с него, Джак, но трябва да разбереш, че в момента Рори преживява труден период в училище. Не се справя толкова добре като тебе.
— Е, какво? Бих предпочел да се справям със спортовете като него.
— Приятел, ти дори не си започнал да влизаш в пубертета.
— Рори беше добър във всичко и преди пубертета.
— Всички имаме някаква дарба, сине. И аз бях добър спортист, но сега бих предпочел да имах твоя мозък вместо тия мускули.
В този момент влезе Маги с вързана на опашка коса. Погледна с любов съпруга си, прегърнал третото им дете, и бебето, едва показващо главица над ръба на легена.
— О… каква трогателна сцена! Татко, малкият му помощник и прекрасното ми бебче!
Чарли ровеше за нещо под водата, но щом чу гласа на майка си, големите му кафяви очи затърсиха най-важния човек на света. Той се усмихна и протегна пръстчета над ръба на легена. Хвана се за края, с усилие се изправи с целите си шейсет и осем сантиметра и изписка думата, която гордо бе произнесъл няколко пъти преди дванайсет часа, докато закусваше.
Маги застина неподвижно. Неш едва сдържа смеха си, а Джак веднага се заоправдава:
— Не съм го научил аз. — Никой от родителите му не каза нищо, затова той побърза да добави: — Сигурно Рори му я е казал.
— Майка ти го научи — заяви Неш не без задоволство.
— Сякаш не ругаеш постоянно, докато си вкъщи! — сопна се Маги.
— Джак, кажи кой ругае повече. Аз или майка ти?
Джак погледна единия, после другия, но прояви достатъчно здрав разум, за да се шмугне покрай баща си и да избяга в кухнята.
— Ааа, не! Няма да ме забъркате в този спор — извика, докато се отдалечаваше.
Маги скръсти сърдито ръце.
— Сигурна съм, че и преди е чувал думата от теб.
Неш кимна, бръкна в сапунената вода и извади гъбата. Започна да търка дупето на Чарли.
— Готов съм да призная всичко, ако така ще се почувстваш по-добре, принцесо.
Чарли погледна майка си. Повтори думата, която толкова я смущаваше, но този път много по-тихо. Неш вече не се сдържа и избухна в смях.
Маги, която също едва се сдържаше, каза:
— Майкъл, не трябва да му обръщаш внимание.
Чарли се усмихна на баща си и повтори думата още два пъти. Неш се разсмя още по-силно. Детето реагира също толкова бурно и започна да повтаря ругатнята все по-енергично. Майк съвсем изгуби самообладание и направо се разтресе от смях.
— Престани! — изкрещя Маги. — Само го насърчаваш!
Той се опита да спре, но така стана още по-лошо. Маги, на която никак не й беше забавно, удари съпруга си по рамото и изкрещя: