Шефката му го хвана за ръката.
— За какво говориш?
— Обзаложихме се с колегите — отвърна той с престорена небрежност.
— Идиот!
— Такъв съм си.
Уосън отиде при бара. Докато си приготвяше уиски с лед, попита:
— Е, добре… защо не го направите?
Лонсдейл се разположи върху копринената тапицерия на дивана в стил ампир и събу обувките си.
— Знаеш ли защо?
— Не, не знам.
— Ами, за начало… той е малко млад.
— Това никога не е било пречка за теб.
— Сега е различно.
— В какво отношение? — попита Уосън, като се настани на едно кресло.
— Той дължи работата си на мен.
— Кого го интересува? Хората го правят постоянно.
— Женен е.
— В наши дни това няма никакво значение.
— Мислех, че се грижиш за добрия ми имидж — отбеляза тя и го погледна любопитно.
— Така е. Просто в последно време си малко напрегната.
— Напрегната?
— Разгонена — поясни Уосън, като отпи глътка уиски.
— Мислиш, че трябва да се изчукам с някого, за да ми мине?
— По принцип, да. Никой няма да те обвинява. Поне сред нашите хора. Чакалите ще се опитат да го използват срещу тебе, но в крайна сметка това само ще помогне за имиджа ти. Двамата ще бъдете идеална двойка.
— Мога да му бъда майка.
— Теоретично, да. Но ти не изглеждаш с двайсет години по-стара.
— Благодаря — усмихна се тя.
— Поне докато не се съблечеш — бързо добави Уосън.
— Ужасен си!
— Шегувам се. — Той вдигна чашата си. — Знаеш девиза ми… Само веднъж се живее. Затова започни да живееш. Изчукай се с него, освободи напрежението и забрави тези глупости с Рап и Неш.
Лонсдейл го погледна изненадано:
— Това откъде го измисли?
— Всички в екипа говорят за това.
— За Рап ли?
— Не, за това, че си незадоволена.
— Зарежи глупостите за малко. Защо, за бога, мислиш, че трябва да оставя негодниците от ЦРУ да се измъкнат?
— Не знам — сви рамене Уосън. — Защото може би постъпват правилно.
Лонсдейл се втренчи в дългогодишния си съветник и дълго време не каза нищо.
— Не говориш сериозно.
— Сериозно говоря и не разбирам защо си се захванала с такава злоба с тях. В този град има толкова нередности.
Тя остави чашата. Беше свикнала с шегите му, но това беше друго. Сърдито попита:
— Шегуваш се, нали?
— Не, говоря сериозно.
— Ако е така, мисля, че грешиш.
— Погледнала ли си резултатите от социологическите проучвания по този въпрос?
— Да… над деветдесет процента от гражданите са против изтезанията.
— И над седемдесет процента смятат, че трябва да кастрираме педофилите.
— Процентът не е толкова висок.
— Зависи как ще зададеш въпроса.
— Това може да се каже за всяко социологическо проучване — пренебрежително каза Лонсдейл.
Уосън вдигна пръст:
— Точно така са се получили деветдесетте процента против изтезанията. Въпросът е бил зададен без контекст. Да или не на изтезанията. — Намръщи се. — Тъй де, кой кретен ще се обяви за изтезанията?
— Изненадващо много хора.
— Чела ли си „Време за убиване“ на Гришам?
— Да.
— Спомняш ли си, когато двама селяци изнасилват момиченцето и бащата ги убива? Ще осъдиш ли бащата, или ще го пуснеш? За момент престани да мислиш като политик. Когато четеше книгата, да го осъдят ли искаше, или да го освободят?
— Да го освободят, разбира се. Но това няма нищо общо с…
— Има, и още как! — прекъсна я Уосън.
— Ти пиян ли си?
— Де да бях. — Той отпи голяма глътка. — Задай си един въпрос. Защо Рап с такава готовност се явява пред твоята комисия?
— Защото няма друг избор.
— Глупости. Знаеш, че от месеци те върти на малкия си пръст.
— Защо тогава?
— Защото така е решил. — Уосън се наведе към началничката си, която заклати скептично глава. — Искам да разбереш нещо. Терористите са като педофилите.
— Моля? Откога си станал фанатик от десницата?
Уосън продължи, сякаш не чу обвинението:
— Ако попиташ сто души дали са за изтезанията, нищожен брой ще кажат „да“. Ако попиташ сто души дали педофилите трябва да се кастрират… същата работа. — Уосън допи уискито си, взе празната чаша на сенаторката и пак отиде при бара. — Ама я им покажи снимка на петгодишната Сузи Джоунс и им кажи, че е била отвлечена посред нощ от леглото, замъкната в някое мазе и изнасилена неколкократно от грозен, космат четирийсет и пет годишен мъж, два пъти осъждан за сексуален тормоз на малолетни. — Той сложи лед в двете чаши. — Кажи им, че държавата е похарчила стотици хиляди долари в опит да поправи тази отрепка. Обясни им, че процентът на превъзпиталите се педофили е под пет, и тогава ги попитай дали искат на това нищожество да му бъдат отрязани топките. — Уосън наля уиски в чашите и се върна при дивана и креслата. Подаде на Лонсдейл едното питие и допълни: — Тогава числата ще се обърнат. Деветдесет процента ще са за кастрирането.