Седна на креслото и вдигна краката си на масичката.
— Аргументите ти са безпочвени. Хората се отвращават да гледат изтезания.
— Бъркаш престъплението с наказанието. Никой от хората, за които току-що споменах, не искат да виждат как педофилът става евнух. Но това не означава, че не са съгласни някой друг да свърши работата вместо тях.
— Ама обвиняемите трябва първо да бъдат осъдени. Голяма грешка е някой да наказва човек, който не се е явил пред съда. Точно това прави страната ни толкова уникална. — Лонсдейл поклати глава. — Не, аргументите ти са безсмислени.
— Ти приемаш, че Рап е искал да накаже онзи човек. — Уосън отпи глътка уиски. — Не мисля, че е било така. Мисля, че се е опитвал да го накара да проговори.
— Това са глупости. Ние сме правова държава.
Уосън вдигна ръце:
— Изчакай да довърша, преди да започнеш една от онези речи в стила на Джеферсън, каквито вие, сенаторите много обичате да произнасяте. Ако попиташ хората дали са за изтезанията, деветдесет процента ще са против. Попитай ги обаче какво трябва да направи ЦРУ, ако залови висш член на „Ал Кайда“, който е организирал нападения в Афганистан или Ирак и е убил хиляди души. Кажи им, че ЦРУ има проверена информация, че се подготвя нова атака, и този човек може да даде сведения, с чиято помощ тя да бъде предотвратена. Попитай ги дали е допустимо да понабият този тип, или да го накарат да си помисли, че ще се удави, за да издаде тази информация. Тогава изведнъж седемдесет процента ще са за. — Той вдигна пръст. — Слушай нататък. Мога да вдигна този процент до деветдесет, ако дадеш на хората трета възможност за избор.
— Каква?
— Не им казвай какво става. Просто се погрижи за нещата. Народът няма нужда да знае всичко, което прави правителството.
— Значи възможностите са разрешаване на изтезанията, забрана на изтезанията и заравяне на главата в пясъка, така ли?
— Именно.
— Това е смехотворно.
— Това е действителността, Бабс.
Тя енергично поклати глава:
— Това е интелектуален мързел.
— Може би… а може би не е.
— Сериозно ли говориш?
Уосън не отговори веднага. Достатъчно добре познаваше началничката си, за да знае, че е склонна изобщо да не го слуша повече. Затова внимателно подбра думите:
— Ти си умна и красива жена, Барбара. Хората те обичат. Ти си едновременно звезда и политик и винаги се справяш отлично при тези изслушвания. Изглеждаш прекрасно по телевизията, но трябва да те предупредя.
Тя завъртя отегчено очи.
— Добре, да чуем.
— Мич Рап е хубав, суров мъж. От онези мъже, които американците се надяват, че бдят над спокойствието им нощем.
— Той е хулиган.
Уосън енергично поклати глава:
— Може да е много неща, не мога да проникна в душата му, но съм сигурен, че не е обикновен престъпник. Не го подценявай. Не подценявай Айрини Кенеди и Майк Неш. Те не са глупаци и въпреки личната ти предубеденост имат чар.
— На народа му е писнало от тази война срещу тероризма, Ралф, и когато разоблича тези хора за противозаконните им действия, американците няма да бъдат доволни.
Уосън подържа чашата си с две ръце за известно време. След малко каза:
— Не бъди толкова самоуверена, Барбара.
48.
Страх, очакване, скука, безпокойство, възбуда и сега — стаяващ дъха възторг. Микробусът превали нисък хълм и пред Карим се откри необятно море от светлини, мостове и монументи. Сърцето му затуптя лудо. Отляво видя големия квадратен бял връх на мемориала на Линкълн. Точно напред беше мемориалът на Джеферсън, а паметникът на Вашингтон стърчеше зад него като острие на огромен меч. Малко по-назад, отдясно, се издигаше Капитолия върху ниско възвишение. Самият размер на сградата бе крещящ пример за изобилието на Америка. Изобилие, което бяха придобили с насилие, арогантност и колониално господство.