— Наред ли е всичко, миличък?
— Да… защо питаш?
— Защото майките правят така. Питаме, тревожим се и остаряваме, а вие, децата, изсмуквате живота ни и ни превръщате в стари мумии.
Джак разтревожено погледна майка си.
— За мене ти си най-красивата, мамо.
Маги го целуна по челото и го прегърна силно. Знаеше, че след една-две години синът й ще се отчужди от нея. Щеше да стане неусетно, както се беше случило с Рори. Шанън още споделяше всичко с нея, но тези проклети момчета твърде много приличаха на баща си. Джак щеше да престане да я държи за ръка и да й казва, че е красива, и тогава щяха да започнат кавгите.
— Ти си добро момче, Джак.
Синът й се канеше да я попита нещо, но звънецът го прекъсна. Маги погледна часовника до леглото. Беше почти девет. Каза на Джак да кротува и слезе да види кой звъни. Когато надникна през шпионката, видя Тод де Граф, чийто син ходеше на училище с Рори.
Тя отвори. Думата „здравей“ заседна на гърлото й, когато видя Дерек де Граф окървавен и насинен. След няколко секунди успя да промълви:
— Божичко… какво е станало?
— Синът ти, това е станало.
Маги премести поглед от момчето към бащата.
— Моля?
— Добре ме чу, Маги. Синът ти го е пребил след училище.
— Ама… нали са приятели? Защо го е направил?
— Добър въпрос. И аз искам това да го попитам.
Де Граф погледна над рамото на Маги да види дали синът й е вътре.
— Още не се е прибрал. Ама защо ще прави такова нещо?
— Според Дерек нещо се закачали. Рори избухнал без причина.
Тя се замисли колко странно се държеше синът й напоследък. Не беше изключено така да е станало. Той бе взел твърде много от баща си.
— Ужасно съжалявам. Уверявам те, че ще се заема с това веднага щом се прибере. — Поклати глава и добави: — Лошо му се пише!
— Не плащам по двайсет и осем бона годишно, за да пребият детето ми.
— Тод, обещавам ти, че Рори ще бъде наказан строго и веднага щом се прибере вкъщи, лично ще го доведа да се извини.
— Идеята не е добра — поклати глава Де Граф. — Кристи е много разстроена. Едва я убедих да не звъни в полицията.
Маги изведнъж си даде сметка за друг проблем. Малкият негодник щеше да се сдобие с полицейско досие и тогава можеше да се сбогува с всички възможности за добро образование. После се замисли за Кристи Хилкрест де Граф, може би най-истеричната и надута майка сред кварталните клюкарки, които ни най-малко не се стесняваха да се държат като ученички. Почувства как ирландската й кръв кипва. Тя се извини на бащата и сина и обеща да се обади, щом хубаво се накара на Рори.
След като затвори вратата, влезе в кухнята и отиде направо при хладилника. Извади бутилка шардоне „Тоустид Хед“ и започна да се бори с тапата. Джак се появи на вратата, изглеждаше загрижен.
Маги го погледна:
— Бързо в леглото, малкия. Няма да е здравословно да си тук, когато брат ти се прибере.
Отвори шкафа и посегна към една малка чаша, но размисли. Случаят беше като за голяма, за бургундско. След като изля близо една трета от бутилката в чашата, тя отпи голяма глътка и се облегна на мраморния плот. Мислеше за три различни неща едновременно. Как щеше да реагира съпругът й на новината, на колко жени се е обадила вече Кристи де Граф и какво наказание да измисли за тринайсетгодишното чудовище?
Почти бе допила виното, когато чу колата да влиза в гаража. Изчака да дойдат в стаята, гневът й бавно растеше. Шанън се появи първа. Разговаряше по мобилния си телефон, тъй че не забеляза заплашителния поглед на майка си. Рори и баща му влязоха след нея.
Неш погледна жена си и си помисли: „Олеле, какво съм направил пък сега?“
— Какво е станало, скъпа?
— Ами… Дерек и баща му дойдоха преди малко. — Тя погледна сина си. — Би ли ми обяснил защо си насинил окото на Дерек?
Рори се размърда неловко и започна да заеква:
— Говореше глупости… и му казах да престане, но той…
— Ти даваш ли си сметка, че могат да те изключат от училище! — изкрещя тя.
— Ама, мамо, той…
— Не ме интересува какво е направил!
— Ама той…
— Чу ли ме? Каквото и да е казал, това не те оправдава. Знаеш ли колко плащаме, за да учиш в „Сидуел“?