— А ако не се явя — ще ме пратят в клиниката… — сподавено съобщи Руслан. Пъхтейки застрашително, Коля изучаваше документа. Накрая изпръхтя и пренебрежително хвърли листа зад масата.
— Да си гледат работата! — тържествуващо обяви той. — Парите — само чрез съда, ясно?… И запомни: без твое съгласие никой няма да те прати на лечение… Знаеш ли изобщо какво е това лечение? Пъхат те за един месец в болнична стая — и лежиш като пън. Нито лекарства, нито… Накратко, затворническа килия… А ще те одерат — като за хотел…
Той постави кутията на масата и хищно се огледа по ъглите, явно проверяваше не се ли търкаля някъде оставена по невнимание стружка или някаква друга улика.
— И козия крак ми взеха… — напълно разстроен, се оплака Руслан. — Най-важното, хубав инструмент… Сега сигурно ще го унищожат… малоумници!
— Аха, ще го унищожат! — сатанински се изсмя Коля. — Как ще унищожат кози крак? Или ще го продадат на черно, или сами ще го използват…
— Ченгетата?
— А ти какво си мислиш? Те там в мазето си имат и дърводелска, и шлосерска работилница, и каквото си поискаш… Нас ни гонят, а сами… Безполезно е да се борят с това! Не може руският човек със свои ръце да не измайстори нещо!… Аз имам един познат, при ченгетата служи. Отбих се веднъж при него в отделението, а тъкмо тогава бяха задържали един човек — с трилитров буркан безир… Е, ясна работа, глобиха го, а ченгето, слушай, хвана безира и пред очите на всички го изля в умивалника. Човекът едва не се разплака…
— Говеда!… — скръцна със зъби Руслан.
— Ти слушай нататък!… — извика Коля. — Останахме ние двамата с него, с онова ченге… Отваря той шкафа под умивалника, а там вместо тръба стои кофа, разбираш ли? Той, оказва се, излял безира в кофата! А ти казваш — кози крак… Между другото, за инструментите — сепна се изведнъж той. — Как си със съседите? Тихо, мирно?
— Какво общо имат съседите?
Коля със съчувствие погледна Руслан, цъкна със зъби, поклати глава.
— Да-а… Има още да те уча и уча… Я покажи къде държиш инструментите!
— А чаят?
— Остави го чая…
Вдигайки рамене, Руслан заведе Коля в коридорчето и там не без тайна гордост му показа фалшивата задна стена на килера, зад която бяха скрити инструментите.
— Аха… — одобрително измуча Коля, поглаждайки клещите, менгемето и прочие. — А този чук го махай! И в бъдеще: никакви пирони!… Само винтове! Свредлото не вдига шум, отвертката — също… И помни думите ми: ако удряш с чука — обезателно ще се намери някоя гад от съседите и ще звънне в наркологията… по телефона на доверието! Знаеш ли как е организирана при тях фискалната служба? А ти сега се водиш на отчет…
— Здра-асти!… — възмути се Руслан. — А примерно, ако искам да сложа закачалка на стената? Все едно ще трябва с бормашина…
— И бормашината я забрави! С ръчна дрелка — колкото си искаш, но не с електрическа. Вземаш обикновена ръчна дрелка — и тихичко, да не чуе нито една гадина… Добре. Давай чашите…
— Така значи, Русланчик — сръбвайки от силния горещ чай, говореше приятелят и учител Коля. По изпъкналото му широко чело бързо изби пот. — Сега си отваряй очите на четири… Ето слушай какво се случи с мен оня ден. Тъкмо отварям очи сутринта — звъни се на вратата… Отварям. А там — две момчета в униформа. Без да кажат нито дума, се качват в галерията и хващат чантата с онази моята машина… Нали разбираш за какво говоря?
Руслан кимна потресен.
— Накратко, натопил ме е някой… — поясни Коля, макар че всичко бе ясно и така. — Свалят чантата, слагат я на масата, отварят… „Откъде я взехте?“ А аз им казвам… — Коля с удоволствие направи пауза и си доля чай. — „Вървя си — казвам, — вчера вечерта по крайбрежната улица, а пред мен някакъв човек с ей тази чанта се прокрадва… И ми се стори нещо подозрителен… А аз членувам в доброволната дружина, за охрана на отдиха на гражданите, ето, заповядайте удостоверението…“
— Наистина ли членуваш? — уплаши се Руслан.
— Че как! — с достойнство каза Коля. — Между другото, и теб те съветвам да влезеш… „Свирнах — казвам — със свирката, а човекът хвърли чантата — и беж… Аз погледнах в нея, а там седи ей този инструмент. Явно незаконен… Да го нося в милицията — късно е, нощ идва… Исках сутринта да се отбия при вас, а вие сами се явихте…“
— Ловко! — промълви с искрено възхищение Руслан.
— Нали? — извика победно Коля. — Разбра ли къде е същината? Ако си го купил — има член в закона! Ако сам си го направил — има член! А ако си го отнел от някого — няма такъв член! Няма! Ония ме гледат — и мълчат. Накратко, онемяха… После повъртяха глави ей така, знаеш… Ти, казват, съвсем се изхвърляш! А аз: „Не, момчета! Това е, друго от мен няма да чуете… Каквото ви казах — това и пишете…“ — Тук Коля изпъшка, намръщи се. — Вярно, разбира се, трябваше да им бутна нещо… — неохотно призна той. После хвърли към Руслан бърз поглед изпод вежди и изведнъж заповяда: — А сега — ръцете върху масата!