— Кой си ти всъщност? — попита го шейхът. — Да не би хаджи Халеф Омар, придружителят на този християнин?
Дребосъкът гордо изпъчи гърди.
— Не говори така късо за мен! Моето име е много по-дълго, отколкото си мислиш! Всички, които ме познават и са чували за мен, знаят, че аз се наричам хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Аббас Ибн Хаджи Давуд ал Госсарах!
Шейхът възприе тези думи напълно сериозно, защото като ориенталец беше свикнал с този начин на изразяване. Той направи една слисана физиономия и се обърна отново към мен.
— Известно ли ти е, ефенди, какво са престъпили спрямо теб тези двама беббехи?
— Известно ми е — потвърдих аз.
— Че Акил носи вината за открадването на конете ви?
— Да.
— И че Сали Бен Акил се е стремил към живота ви?
— Също това.
— И ти въпреки всичко се би с мечката, за да ги спасиш от смъртта?
— Това беше мой дълг, защото аз съм християнин.
— Какво мислиш да правиш сега с тях? Вие се намирате с тях в кръвно отмъщение и навярно сте искали само да постигнете те да умрат от вашите куршуми?
— Не. Като християнин аз не познавам отмъщението. Аз им дадох свободата. Те ще могат да вървят, накъдето си поискат, след като те заставя да им върнеш конете и оръжията.
Тогава лицето му се преобрази на една голяма въпросителна.
— Сериозно ли го говориш, ефенди?
— Напълно сериозно.
— Какво чудо, какво голямо, непонятно чудо! Тогава значи е истина каквото разправят хората за теб. Ти вършиш добро даже на твоите смъртни врагове, защото си изповедник на Разпнатия. Знаеш ли всъщност, че сега съществува отмъщение също между вас и мен?
— Аз вече ти казах, че не познавам отмъщението.
— Само че аз се намирам в ръцете ти, аз, който исках да ви убия. Какво ще решиш за мен?
— Ако сториш каквото поискам, ще гледам на теб като на приятел и ще ти върна свободата.
— И какво ще поискаш?
— Първо, да върнеш на Акил и Сали оръжията и конете, второ, да пуснеш пленниците от Хой с всичко, което им принадлежи, да си яздят обратно към дома, и трето, да ми предадеш десетте хиляди пиастри на ханджията Али, които си отнел от Акил, за да се погрижа за тях.
— Но какво ще остане тогава за теб? Какъв ти е кабаатът от това, дето си толкова добър и милостив спрямо тези хора и мен?
— Много голям! Съзнанието, че съм се подчинил на повелите на християнството, за мен е сто пъти по-ценно от всичко, което иначе бих могъл да придобия. Иса Бен Мериам, Разпнатия, ни е повелил: „Любете враговете си, благославяйте тия, които ви кълнат, правете добро на тези, които ви ненавиждат, и молете се тия, които ви правят пакост и ви гонят, за да бъдете синове на Отца вашего, който е на небесата!“105 Аз много желая да бъда едно такова дете на Бога и мисълта, че Вселюбещия Отец е доволен днес от мен, ме прави по-щастлив, отколкото би могло да ме направи цялото имане по земята.
Видях, че Шир Самурек стисна зъби. Устните му трепнаха и едно дълбоко вълнение премина по чертите му.
— Ефенди, ти на два пъти ме победи — извика той — първо с хитростта и ловкостта си и сега със своята щедро раздаваща помирение благочестивост. Аз не искам още да кажа каква задача си поставям в този миг, искам само още веднъж, за последен път, да те проверя, и то чрез една молба. Освободи ми сега ръцете, та да мога да ги издигна за молитва!
Дали това беше измама, някоя хитрост? Един изпитателен поглед към неговото лице ми отговори на този въпрос с едно убедително, категорично „не“. Аз прерязах всичките му върви и казах:
— Е добре, ти ще научиш как постъпва един християнин в такъв случай, докато един привърженик на Мохамед би ти се изсмял и подиграл. Аз ти освобождавам не само ръцете, но и — за което ти не помоли — краката, освобождавам те напълно. Ти можеш да вървиш, накъдето поискаш. Ако жалката слава, да измамиш един честен мъж, който ти е оказал доверие, въпреки че си се намирал в негова власт и отмъщението му е повелявало твоята смърт, може да те направи горд, то върви и се прослави с една такава шмекерия!.
Това, което ме накара да постъпя така, беше повече вдъхновение, отколкото целеосъзната разсъдливост. Последиците веднага се видяха и чуха. Акил и Сали изкрещяха от удивление, Халеф протегна отбранително ръце и извика:
— Сихди, какво ти дойде на ума! Бъди покорен на вярата си, хубаво, ама това е прекалено рисковано!
Шир Самурек пък скочи, плесна ръце над главата си и възликува:
— Свободен съм, отново свободен, изцяло свободен! Смъртта ми беше сигурна, а сега си имам живота! Ефенди, ти напълно завърши победата, за която току-що говорих. Чуй какво ще кажа в тази връзка. Виж, аз протягам двете си ръце. Лявата показва Мека, накъдето мюсюлманинът отправя лице, когато се моли, а дясната сочи към Кудс еш Шериф106, където е умрял твоят Спасител. Аз не се обръщам наляво, а надясно, за да чуе Иса Бен Мериам какво ти обещавам: Никога, нивга, докато съм жив, няма да забравя днешното утро, в което опознах учителя на една такава любов и милосърдие. Нивга няма да заживее вече в мен отмъщението и всеки християнин ще бъде добре дошъл в шатрата ми като мой брат. И за да видите колко е сериозна клетвата ми, още тук ще извърша първото дело на помирението.