Най-главното сега беше, както при всички диви и полудиви народи, да се устрои един пир, за който щеше да бъде използвано месото от четирите мечки. Едно сключване на приятелство при такива деца на природата се счита обвързващо само тогава, когато е потвърдено и подкрепено с угощение.
При отиването до Мусаллах за мечките келхурите ни последваха, въпреки голямото си любопитство, не без боязън. Когато стигнахме отвъд, шейхът посочи мъртвата мечка.
— Ефенди, аз няма да я побутна, докато не се уверя, че тя действително е мъртва, и когато вече не държи кръста в лапите.
— Ако това послужи за твое успокоение — отговорих аз — то ще ти докажа, че тя вече не е жива, но ти пък в замяна ще ми помогнеш да снабдя порутената Мусаллах с един по-добър кръст.
— Да, на драго сърце ще го сторя. Неколцина от моите войни имат със себе си своите кададим108 за устройването на бивачните места. Ние ще отсечем стволове и ще одяламе и сглобим какъвто кръст искаш да имаш.
Тогава Сали Бен Акил се приближи до мен и попита:
— Ще позволиш ли, ефенди, и аз да помогна в тая работа?
— Позволявам ти го с най-голямо удоволствие. Но ти си учител и проповедник на исляма. Допуска ли тази професия украсяването на една мусаллах на тези, които вие наричате неверници и поради това са били избити тук от мюсюлманите, със символа на християнството?
Хората, които стояха около нас, бяха изповедници на исляма, но въпреки това той заяви високо пред всички:
— Ти ни каза, полумесецът бил наподобяване на сеещия смърт ятаган, докато кръстът се въздига за Бога на любовта, който ни избави чрез теб от смъртта. Да не би да е равнозначно на отричане от исляма, ако аз от благодарност за избавлението от ноктите на мечките одялам заедно с другите дървесата за кръста и помогна за издигането му? Трябва ли да допусна да бъда упрекнат от теб, че отказвам на вярата ти дължимата благодарност? Трябва ли за това, че търся Махди, да бъда несправедлив към твоето учение? Спори с мен за верите, ала не ми забранявай да изпълня един дълг, който би ме гнетил!
— На мен не ми и хрумва да ти попреча да направиш ведно с другите кръста, под който единствено живее любовта, лелеяна от теб. Досега ти се скиташе в заблудата, понеже си си поставил задачата да бъдеш един водител. Веднага щом стигнеш до познанието, че ти самият се нуждаеш много повече от водителство, за теб ще се появи, както някога на тримата царе от Изтока, звездата от Байт Лахм109, за да те отведе при истинския и единствен Махди, чийто глас и до днес ехти по всички страни: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът; никой не отива при Отца Ми освен чрез Мене.“110 Търси си, търси! Но който търси истината, не бива да го върши с пристрастие, защото ако с преднамереност не искаш да намериш някой приятел именно в града или къщата, в която живее, то старанието ти е напразно.
— Ефенди, аз ще търся, навсякъде, и съм убеден, че ще намеря Махди, тук или там, по-рано или по-късно. А сега ще ви помогна да отместите мечката настрана. Ти се постара тя да не ни излапа, но затова пък сега ние нея ще изядем.
— Лапите са отредени за мен и Кара Бен Немзи ефенди — вметна тук хитрецът Халеф. — Всичкото останало месо, както от майката, така и от малките й, можете да задържите за себе си.
— Само не черния дроб — предупредих. — На този вид мечки той е отровен и трябва да се изхвърли.
Сега отвързахме кръста от лапите на мецаната, положихме я на земята и започнахме да й събличаме кожуха, което ставаше бавно, понеже тя беше вече изстинала. Шир Самурек начаса прибра кожата. По същия начин процедирахме после и с малките, на чиито кожи Халеф веднага се нахвърли, за да остърже с помощта на няколко кюрди полепнатите още частици месо, след което ги натри с мозък. През това време Акил и синът му бяха отишли до водата, за да се измият и почистят разпокъсаното си облекло.
Когато месото на мечките беше разпределено, започна печенето и после пиршеството, при което между нас и келхурите беше сключено приятелство… за вечни времена. Какво трябва да означава една такава вечност, знаят държавниците на всички страни, знаят го също и кюрдите.111
Мечите лапи се усладиха отлично на Халеф и мен. На месото на прастарата „Мечка на безсмъртието“ бих се осмелил да посегна само ако ме гони вълчи глад. То беше неизразимо твърдо и жилаво и сигурно имаше вкуса на гьон, ала на келхурите, изглежда, доставяше истинска върховна наслада. Поне уверяваха единодушно, че никога не са вкусвали подобни, изпълнени с толкова чест Лукам еш Шухре112. Гордостта да могат да излапат тази именита мецана, по всяка вероятност правеше невъзприемчиви техните вкусови нерви.