Сред моите читатели, които искат да посетят страната на фараоните и да попътуват към Горен Египет, навярно ще има сегиз-тогиз някой, комуто не се налага да бърза и се надпреварва, а разполага с достатъчно време да се откаже от железницата и парахода и да направи това пътуване на рахат с ветроход. Ако той се осведоми в Булак, пристанището на Кайро, за дахабийето „Барака ел Фадл“165, ще му покажат един кокетен, чист плавателен съд, чийто рейс с особено удоволствие и евтино взема немски пътници. А каже ли пасажерът, че е чел книгите на Кара Бен Немзи, то ще узна от рейса, че се нарича Бен Нил и е дал на кораба си името „Барака ел Фадл“, понеже е придобил средствата за него благодарение добротата на своя приятел. Той е добър разказвач и пътуването нагоре до първия шеллал166 сигурно ще мине за слушателя като в полет, макар дахабийето да не е някой бърз параход.
А Сали Бен Акил? Аз тръгнах с него от Александрия за Йерусалим, за да му покажа светините на християнството. После се разделихме — той отпътува за родината си през Дамаск, аз пък за своята през Константинопол и Дунавските страни. Оттогава ние се намираме в непрекъсната кореспонденция и дори се видяхме отново. А попитат ли ме дали е сдържал думата си е станал проповедник на обичта, отговарям: да, той я сдържа. Но му беше трудно, много трудно, защото това му коства дълга борба с неговите сродници и цялото племе. Аз стоях на негова страна и се сражавах не само с уста, но трябваше да поръчителствам за него и с оръжие. Това е един от най-забележителните откъслеци от моя бурен скитнически живот. Той показва така правдиво истинността на думите на апостол Павел: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка“167. За тези неща ще разкажа в моята книга „Марах Дуримех“.
167
Библия, „Послание до коринтяните“, Първото послание на свети апостол Павел 13: 1 (Б. пр.)