— Аз не съм полицай на Хой. Онова, което сте извършили спрямо нас, ние ви прощаваме, а разправиите ви с други не ни засягат. Ние нямаме права над вас. Нека Аллах бъде ваш съдник! Вие сте свободни и сега всъщност бихте могли да вървите накъдето си искате, но аз ще ви помоля поне до заранта да останете при нас, защото иначе, вероятно, ще бъдем възпрепятствани да свършим онова, което сме си наумили.
— Ох, ефенди, на теб не ти е нужно да молиш, като можеш да заповядваш! Нашите сърца са изпълнени с благодарност към вас. Всяка вражда, която сме питáли към вас, е свършена и ние ще сторим всичко, което поискаш от нас.
— От вас ще искам само да останете при нас и да се държите спокойно. Аз възнамерявам още тази нощ да отмъкна нашите коне от келхурите и да отвлека тайно от бивака им техния шейх Шир Самурек. Но вие трябва да се държите спокойно, докато тези две неща бъдат извършени. Това е всичко.
— Какви ги говориш, ефенди? Конете да идеш да вземеш, това е трудно, много трудно, но не пък невъзможно. Ама шейха да отвлечеш, тая работа не можеш я свършиш дори ти!
Тогава Халеф се намеси ревностно:
— Как можеш да речеш на сихди такива думи! Той всякога извършва каквото си е наумил и за него често е лесно онова, което другите считат за невъзможно. Ние утрепахме Мечката на безсмъртието и ви освободихме от нейните лапи. Това не е ли много по-мъчно, отколкото да отмъкнеш от бивака два коня и един шейх?
— За мен двете неща биха били невъзможни. Вие обаче сте мъже, на чиито планове и дела никой не може да попречи, и затуй аз не бива да ви възразявам. Но с каква цел искате да плените шейха?
— Смятаме по тоя начин да го принудим да върне парите, принадлежащи на ханджията от Хой.
— Сетне сигурно ще го задържите и отведете в Хой, за да го накажат там за подпалвачество?
— Не — отговорих аз сега вместо Халеф. — Аз вече ти казах, че не съм полицай. Веднага щом постигна целта си, ще го освободя.
— Искаш да го освободиш, ефенди? Тоя разбойник и убиец, който ни остави да бъдем разкъсани от мечките? Който ви открадна конете и ако му бяхте паднали в ръцете, щеше и вас да хвърли на мечките? Помисли си все пак, че келхурите са наши врагове, с които се намираме в кръвно отмъщение!
— Какво ми влиза на мен това в работата? Не се ли наричахте вие също наши смъртни врагове? А ние въпреки всичко ви простихме! Ти само преди малко приказваше за любовта, а сега кроиш планове за отмъщение на келхурите. Това ли, смяташ, е правилната любов, която Бог иска от нас? Само който се е научил да прощава, може истински да обича. А любовта, която познава и търпи редом до себе си отмъщението, не заслужава името, което й даваш. Ти си още неопитен в истинската любов. Моли се всеки ден на Аллах, че да можеш по-добре да я опознаеш. Аз ти я показах. Сега продължавай да я дириш, додето стане твоя приятелка. Но стига вече приказки? Трябва да действаме. Можеш ли да си спомниш какво ти каза Шир Самурек, когато ти твърдеше, че аз съм щял да ви освободя, макар да сте мои смъртни врагове?
— Какво имаш предвид?
— „В името на Аллах и моята душа“, така каза той, „ако той въпреки това го стори, самият аз ще изгубя доверие в исляма и ще отправя очи към Господа, който умрял на кръста, за да спаси грешниците и върне заблудените в правия път!“
— Машаллах! Ти знаеш думите му така точно, сякаш си присъствал, когато ги изрече! Всезнаещ ли си, ефенди?
— Не. Сещаш ли се и какво каза Шир Самурек за кръста и тази мечка?
— Да.
— Тогава ни помогни, та думите му да се изпълнят! Когато заранта Шир Самурек вдигне първия си поглед към Мусаллах, ще види изпълнено онова, което на подигравка е поставил като условие: мечката ще стои тук при вратата с кръста в лапите.
Неговите тъмни очи се взряха изучаващо и учудено в моите.
— Каква идея! Ефенди, започвам да подозирам откъде блика изворът на твоите успехи. Ти не си роб на късмета, а си се освободил от него и се ръководиш по собствената си воля!
— Това можеш и ти!
— Не, не мога и никой друг не го може освен теб. Кой ти даде надеждната сила?
— Любовта, която е майка на избавлението. Докато твоят късмет е един деспот, пред когото ти пълзиш в прахоляка като някой червей. Той живее от мозъка на твоите кости и се угоява от хатъра на твоята душа. Той те прави глух, та да не чуеш дрънченето на веригите си, и те прави сляп, та да не съзреш великолепието на свободата. Властта е скиптърът на този владетел и ислямът е учението му. Че нали и вашият свещен хилал95 не води произхода си от луната, а от закривения, кървав ятаган на Мохамед, който по време на сражението той забивал на копието си! С думата късмет той и неговите приемници са тласкали на смърт своите бранници. При сухия кладенец на късмета любовта сред вас е трябвало да чезне и погине от жажда и докато се считате облагодетелствани деца на Аллах, вие сте станали аргати на омразата, отмъщението и непримиримостта. Така късметът ви е лишил от цялата свобода, от цялата дееспособност и когато сетне опознаете някой християнин, когото Богът на любовта, мъдростта и справедливостта е дарил със способността да се намесва решаващо, съзидателно и формиращо не само в хода на собствения си живот, но и в съдбата на други хора, вие възкликвате едно от друго по-високо „Машаллах!“ и не можете да проумеете, че той с леко усилие съумява да свърши онова, което за вас принадлежи към сферата на невъзможното. Късметът заповяда на Шир Самурек да ни открадне конете. Аз обаче се надсмивам над тоя късмет и ще си ги върна обратно. Късметът му повели да ви предаде на мечките и вие действително щяхте да станете тяхна жертва. Аз обаче съм волен мъж и осуетих предопределението, като ви спасих. Така ще повлияя, без да питам за разрешение вашия късмет, и на Шир Самурек и съм убеден, че това няма да остане без последици за неговия по-нататъшен живот.