Говорех съобразно начина на мислене на Сали Бен Акил и той следваше думите ми с внимание, без да ме прекъсва. От неговите очи ме гледаше едно горещо желание за разбиране. Когато свърших, той ми протегна ръка.
— Благодаря ти, ефенди! Вярно, аз не мога да схвана словата ти така бързо, както желая, но те ще останат заседнали в мен, и аз се надявам, че ще запазят някоя искра, която по-късно ще се превърне в ярък пламък. Аз съм проповедник на исляма и въпреки това бях готов да изпълня кръвното отмъщение. Ти не си учител на твоята вяра и при все това правиш добрини на своите врагове. За мен това е едно назидание за съпоставка. Аз ще размисля върху тези неща и сетне ще сторя каквото е угодно на Аллах.
— Откъде ще знаеш какво му е угодно?
— Гласът на моето сърце ще ми го каже.
— Същият глас, който те е известил за скорошната поява на Махди?
— Да.
— В такъв случай изпитай по-внимателно сърцето си, преди да се вслушаш в неговия глас! Един отколешен учител на християнството казва: „Сърцето на человека е смутно, додето намери то покой в Господа Бога!“ Оставиш ли сърцето си да почива в лоното на Извечната любов и истинност; то не ти е нужен Махди, когото тепърва с мъка трябва да откриеш.
— И над тези думи ще размисля, ефенди. Как ми е въздействала твоята милозливост, това навярно ще забележиш. Вчера ти ме опозна като фанатик на исляма, а днес аз не само слушам твоите слова, без да се разгневя, ами даже изявявам готовността си да ти помогна в направата на кръста. Това засега достатъчно ли ти е?
— Да. Значи ще помогнеш?
— Ще помогна. И ако Пророкът се разгневи от това, смея да се надявам, че гневът му няма да трае вечно.
— На твое място бих се кахърил за Мохамед и неговия гняв също толкова малко, колкото той се покахъри, когато ви застрашаваше мечата паст!
Тук Акил, седял до момента безмълвно на земята, извика:
— Такива приказки, ефенди, аз всъщност не бива да слушам, без да те прокълна. Но щом моят син, който знае всички порядки на исляма, даже е готов да сглоби заедно с вас кръста, то сигурно и на мен, който не съм алим96, ще е разрешено да взема участие. Аз и сега още чувствам близостта на смъртта във всичките си крайници. Ти ни върна живота и ако аз мога да ти изкажа по някакъв начин благодарността си, няма да седна да питам дали Мохамед ще ми се разсърди за тая работа. Кажи ни значи какво трябва да правим.
Двамата днес бяха по отношение нас съвсем други хора от вчера и аз сметнах, че мога да вярвам в трайността на тази промяна. Ние най-напред угасихме свещите, така че келхурите да не могат да видят нито нас, нито сенките ни. Те щяха да помислят, че мечките са ги съборили. След това скъсихме с помощта на ножовете единия кол, който щеше да представлява напречното дърво, и свързахме после двата така, че да образуват кръст. Когато свършихме с това, издърпахме мецаната навън пред вратника й струпахме тежки камъни, до които я изправихме и облегнахме така, че отдалеч изглеждаше, сякаш стои на задните си лапи. Сетне й курдисахме кръста в предните и вързахме и него, и нея здраво към камъните, така че не можеха да се катурнат. Сега на никой от нас не му се щеше да се застоява повече при Мусаллах. Трите млади мечки замъкнахме в заден план на руините. След като си взех отново пушките, напуснахме мястото, което лесно бе могло да стане гибелно за нас.
Аз исках да се изкачим до онова място над келхурския бивак, на което ме бе чакал Халеф, тъй като оттам теренът и пътят за надолу ми бяха познати. Движехме се тихо и предпазливо, при което аз се промъквах малко пред другите, защото след като свещите бяха угаснали, любопитството можеше да е подтикнало кюрдите да се приближат повече до Мусаллах. За щастие обаче никой от тях не ни се изпречи на пътя и ето как стигнахме горе, без никой да ни забележи.