А и вие самият, Ричард Франсис Бъртън, вашите биографи трябва да си отговорят на много въпроси за живота ви. Наистина ли сте били влюбен в персийка, за която сте искали да се ожените и заради която сте били готов да се откажете от самоличността си и да се превърнете в местен жител? Умряла ли е, преди да се ожените, и наистина ли нейната смърт така ви е огорчила, че споменът за нея ви е преследвал през целия ви живот?
Бъртън го изгледа ядосано. Преди малко се запозна с този мъж, а ето го — вече му задава най-личните и най-нескромни въпроси. Нищо не би могло да го извини.
Фригейт се дръпна назад и запелтечи:
— И… и… е, това може и да почака, както виждам. Но знаете ли, че вашата съпруга е поискала да ви миропомажат малко след смъртта ви и че са ви погребали в католическо гробище — вас, неверника?
Лев Руах, чиито очи непрекъснато се разширяваха от бърборенето на Фригейт, се намеси:
— Вие сте Бъртън, пътешественикът и езиковедът? Откривателят на езерото Танганайка? Който стигнал до Мека, предрешен като мюсюлманин? Преводачът на „Хиляда и една нощ“?
— Нито искам да лъжа, нито има защо да го правя. Аз съм.
Лев Руах го заплю, но вятърът му попречи.
— Кучи син! — изкрещя той. — Гадно нацистко копеле! Чел съм за тебе! Може във всичко друго да си бил изключителен, признавам! Но си бил антисемит!
7
Бъртън се втрещи. Накрая каза:
— Моите врагове пуснаха този безпочвен и злонамерен слух. Но всеки, който познава фактите и мене, ще се увери, че не е така. И мисля, че вие…
— Сигурно не сте написали „Евреинът, циганинът и ислямът“? — подигравателно го прекъсна Руах.
— Написах го — отвърна Бъртън. Лицето му се зачерви, погледна надолу и видя, че червенината плъзна и по тялото му. — А сега, както казах преди да ме пресечете по този грубиянски начин, искам да ви посъветвам — време е да си вървите. При други обстоятелства досега да съм ви хванал за гърлото. Човек, който се осмелява да ми говори така, ще трябва и да се защитава. Ние се намираме в необичайно положение и може би сте превъзбуден. Но ако не ми се извините веднага или не си тръгнете, ще се погрижа да има още един труп.
Руах стисна юмруци и яростно се втренчи в Бъртън. После се врътна и тръгна нанякъде.
— Какво означава „нацист“? — обърна се Бъртън към Фригейт.
Американецът се постара да му обясни по-подробно. Бъртън отбеляза:
— Доста има да науча за случилото се след смъртта ми. Но този човек греши в преценката си за мене. Аз не съм нацист. Казвате, че Англия се превърнала във второстепенна сила? Само петдесетина години, след като умрях? Трудно ми е да повярвам на това.
— Че защо ще ви лъжа? — каза Фригейт. — Но недейте да си го слагате на сърцето. Още преди края на двадесети век тя се издигна отново, макар и по твърде любопитен начин, но вече беше късно…
Докато слушаше разказа на този янки, Бъртън изпитваше гордост за своята страна. През живота му Англия се бе отнасяла повече от подло към него и той винаги се бе старал да се махне от Острова, щом попаднеше там, но бе готов да го защитава с цената на живота си. И бе предан на своята кралица.
Внезапно каза:
— Щом се досетихте кой съм, защо нищо не казахте?
— Исках да съм сигурен. Пък и досега нямахме много време за социални контакти. Нито за някакви други — добави Фригейт и погледна с крайчеца на окото великолепното тяло на Алис Харгрийвз.
— Знам нещо и за нея — каза той, — ако е тази, за която я смятам.
— Е, това е повече, отколкото мога да кажа аз — отговори Бъртън.
Спря. Бяха се изкачили по склона на първия хълм и стояха на върха. Положиха тялото на земята под гигантска червена ела.
Казз незабавно приклекна до трупа с кварцов нож в ръка. Вдигна глава към небето и промърмори няколко фрази като молитва. И преди другите да възразят, той разряза тялото и извади черния дроб.