Повечето хора извикаха от ужас. Бъртън изпъшка. Монат само наблюдаваше.
Грамадните зъби на Казз се впиха в кървящия орган и отхапаха доста голямо парче. Челюстите с яки кости и изпъкващи мускули задъвкаха и той притвори очи в блаженство. Бъртън пристъпи към него и протегна ръка с намерението да му попречи. Казз се усмихна до уши, отряза парче и го предложи на Бъртън. Много се изненада, когато срещна отказ.
— Канибал! — простена Алис Харгрийвз. — Боже мой, този е един кървав смрадлив канибал! И това е задгробният живот, който ни обещаваха!
— С нищо не е по-лош от нашите прадеди — каза Бъртън.
Опомняше се от шока и дори малко се забавляваше от реакцията на останалите.
— На земя, която засега не предлага изобилие на храна, постъпката му е във висша степен практична. Така решихме проблема как да погребем труп, без да имаме необходимите инструменти. Освен това, ако грешим и нашите граали не се окажат източник на храна, не след дълго може и да подражаваме на Казз!
— Никога! — отсече Алис. — Предпочитам да умра!
— Точно това ще трябва да направите — хладнокръвно отговори Бъртън. — Предлагам да се дръпнем и да го оставим насаме за неговото пиршество. Все пак то въобще не ми се отразява добре на апетита и намирам държанието му по време на хранене ужасно като на янки от Дивия запад. Или като на селски свещеник — добави специално за Алис.
Минаха зад едно от високите дървета с нагънато стъбло, за да не виждат Казз. Алис каза:
— Не искам да го гледам повече! Той е животно, просто е гаден! Ами че аз и за секунда не съм в безопасност, когато е наоколо!
— Помолихте ме да ви защитавам — напомни Бъртън. — И ще го правя, но само докато се държите като член на тази група. И ще се наложи да приемате моите решения. Едно от тях гласи, че този прачовек остава с нас. Нуждаем се от неговата сила и от неговите умения, които ми се струват съвсем подходящи за местността около нас. Ние самите се превърнахме в първобитни хора. Следователно има какво да научим от един истински първобитен човек. Той остава с нас.
Алис погледна другите с няма молба. Монат помръдна веждите си. Фригейт сви рамене и каза:
— Мисиз Харгрийвз, ако намерите сили да направите това, забравете нравите и условностите, с които сте свикнали. Не сме в правилно устроения рай на висшата класа от Викторианската епоха. Всъщност не попаднахме в рай, който да прилича на която и да е представа. Не можете да мислите и да се държите, сякаш сте на Земята. Ето, например, идвате от общество, където жените са се покривали с натруфени облекла от главата до петите и гледката на женско коляно е била твърде възбуждащо сексуално събитие. Въпреки това не ми изглеждате притеснена от това, че сте гола. Държите се с такова достойнство, като че сте облечена в монашески одежди.
— Не ми харесва. Но от какво да се притеснявам? Където всички са без дрехи, никой не е гол. И нещата се възприемат само по този начин, защото само такава възможност имаме. Ако някой ангел сега ми предложи пълен тоалет, не бих го носила. Нямаше да съм като другите. А и тялото ми е хубаво. Ако не беше, сигурно щях да се смущавам повече.
Двамата мъже се разсмяха и Фригейт каза:
— Алис, вие сте приказна жена. Абсолютно. Мога ли да ви наричам Алис? Мисиз Харгрийвз ми се струва твърде официално обръщение към гола жена.
Тя не отговори, а се отдалечи и изчезна зад дебело дърво. Бъртън каза:
— В най-близко бъдеще ще трябва да измислим нещо за спазване на хигиената. А това означава, че някой ще решава каква да бъде здравната политика и ще има властта да обявява норми и да ги налага. А как се създават законодателни, съдебни и изпълнителни органи при сегашната ни анархия?
— Да се върнем към по-неотложните си проблеми — предложи Фригейт. — Какво ще правим с мъртвеца?
Още беше почти толкова блед, колкото при първия разрез на Казз с кварцовия нож.
— Сигурен съм, че добре ощавената човешка кожа или обработеното човешко черво ще превъзхождат значително тревата в правенето на въжета и канапчета. Смятам да отрежа няколко ивици. Искате ли да ми помогнете?
Само вятърът, шумолящ в листата и върховете на стръковете трева, нарушаваше тишината. Слънцето напичаше и по кожата им избиваше пот, бързо подсушавана от повея. Нито птица чуруликаше, нито насекомо избръмчаваше. Пронизителният глас на момичето разби мълчанието. Алис й отговори и детето се завтече към нея зад дървото.
— Ще се опитам — каза американецът. — Но не знам. Събра ми се предостатъчно за един ден.
— Постъпете както желаете. Но всеки, който ми помогне, пръв ще може да използва тази кожа. Току-виж ви се приискало да имате малко от нея, за да вържете каменната брадва за дръжката.