Той падна на тревата, но се пресегна и я улови за глезена, докато тя опитваше да изпълзи настрани от него на длани и колене.
— Какво ти е? — извика той.
Алис прекрати съпротивата. Седна, скри лице в коленете си и се разтресе от ридания. Бъртън стана, сложи длан под брадичката й и насила я накара да погледне нагоре. Мълния отново блесна наблизо и му показа нейното измъчено лице.
— Нали обеща да ме закриляш! — изплака тя.
— Ти не се държеше като човек, който има нужда от закрила. Не съм ти обещавал да те защитавам и от естествени човешки подбуди.
— Подбуди! Подбуди! Боже мой, никога през живота си не съм правила нещо подобно! Винаги съм била почтена! Омъжих се девствена и през целия си живот останах вярна на съпруга си! А сега… с напълно непознат! Просто така! Не зная от какво пощурях!
— Значи съм бил голям провал — каза Бъртън и се засмя.
Но в него вече се надигаха угризенията и тъгата. Ако само беше станало по нейна воля, по собственото й желание, нямаше да чуе и най-слаб шепот от съвестта си. Но тази дъвка съдържаше някакъв могъщ наркотик и той ги принуди да се почувстват като любовници, чиято страст не познаваше граници. Тя несъмнено прояви не по-малък ентусиазъм от която и да е опитна жена в турски харем.
— Не би трябвало да изпитваш никакво разкаяние, нито пък да се упрекваш за нещо — внимателно каза той. — Ти не беше на себе си. Трябва да виниш само наркотика.
— Аз го направих! Аз… аз! Исках да го направя! О, каква мръсна долна проститутка съм!
— Не помня да съм ти предлагал пари.
Не искаше да проявява безсърдечие. Искаше така да я ядоса, че тя да забрави терзанията си. Успя напълно. Тя скочи и заби нокти в лицето и гърдите му. Наричаше го с епитети, които една добре възпитана и изискана дама от викторианската епоха не би трябвало и да е чувала.
Бъртън хвана ръцете й, за да не пострада повече, а тя неспирно бълваше мръсотии срещу него. Накрая, когато млъкна и пак заплака, той я поведе към огъня, от който беше останала само мокра пепел. Той изчегърта горния слой и сложи върху тлеещите въглени стиска трева, запазила се суха под близкото дърво. В отблясъците различи момичето, заспало свито на кълбо между Казз и Монат, завито с наръч трева под „желязното дърво“. Върна се при Алис, настанила се под друго дърво.
— Не се приближавай — каза му тя. — Не искам повече да те виждам. Ти ме обезчести, ти ме омърси! След като ми даде дума, че ще ме защитаваш!
— Щом така искаш, мръзни си на воля. Само се канех да ти предложа да се топлим заедно. Но ако предпочиташ неудобствата, така да бъде. И отново ти казвам — това, което направихме, беше предизвикано от наркотика. Не, не предизвикано. Наркотиците не пораждат желания или постъпки, те просто ни позволяват да ги отприщим. Нашите нормални задръжки изчезнаха и никой от нас не може да вини нито себе си, нито другия. Обаче не искам да бъда лъжец и няма да ти казвам, че не ми е харесало, и ти също ще излъжеш, ако твърдиш, че и на тебе не ти беше приятно. Та защо искаш да се нарежеш на парчета с кинжалите на съвестта си?
— Не съм звяр като тебе! Аз съм добра християнка, почитам Бог и съм добродетелна жена!
— Не се и съмнявам — сухо каза Бъртън. — И все пак, нека за пореден път да подчертая едно нещо. Не вярвам, че би направила това, което направи, ако дълбоко в душата си не си го искала. Наркотикът премахна задръжките ти, но явно не е сложил в ума ти идея какво да направиш. Тя вече си е била там. Всяка постъпка, свързана с поемането на този наркотик, произлиза от самата тебе, от твоите желания.
— Зная! — изпищя тя. — Да не ме смяташ за някаква си тъпа проста слугиня? Имам мозък в главата си! Зная какво съм направила и защо! Само че никога не съм си представяла, че мога да бъда… да бъда такава! Но трябва винаги да съм била! Трябва така да е било!
Бъртън се опита да я утеши, да й обясни, че всеки има нежелани елементи в същността си. Изтъкна, че догмата за първородния грях несъмнено се отнасяше и за нейната постъпка. Та тя беше човешко същество, значи в душата й се криеха тъмни желания. И така нататък. Колкото и да се стараеше тя да се почувства по-добре, само ставаше по-зле. И накрая, треперещ от студ и уморен от безполезни спорове, той се отказа. Пропълзя между Монат и Казз и прегърна малкото момиче. Топлината на трите тела, завивката от трева и усещането на гола плът го успокоиха. Унесе се в сън, а плачът на Алис смътно го достигаше през покрилата го трева.
9
Събуди се в сивата светлина на лъжливата предутрин, наречена от арабите „вълча опашка“. Монат, Казз и детето още спяха. Почеса се по местата, раздразнени от грубата трева и изпълзя изпод завивката. Огънят беше угаснал, водни капки висяха от листата на дърветата и върховете на тревните стръкове. Потръпна от студ. Но нито се чувстваше уморен, нито усещаше някакви лоши последствия от наркотика, както бе очаквал. Под купчина трева до едно дърво намери сравнително сухи парчета бамбук. Разпали огъня с тях и след малко настроението му се подобри. Видя бамбуковите кофи с вода и отпи от една. Алис седеше в тревата и го гледаше кисело. Кожата й беше настръхнала от студ.