— Чух за него преди да умра — каза Бъртън. — Но никога не съм виждал текстове на този език. Вероятно ще ни бъде полезен. Но засега ще уча тези тук на английски.
— Но повечето хора в околността говорят италиански или словенски!
— Вероятно е така, макар че нямаме достатъчно наблюдения. Обаче аз не смятам да остана тук, можеш да бъдеш сигурен в това.
— Трябваше да се досетя — промърмори Фригейт. — Винаги те засърбяват петите. Винаги трябва да тръгнеш нанякъде.
Бъртън погледна сурово Фригейт, после се зае с урока. Около петнадесет минути ги караше да разпознават и произнасят двайсетина съществителни и местоимения и няколко глагола — огън, бамбук, граал, мъж, жена, момиче, ръка, крак, око, ям, ходя, тичам, говоря, опасност, аз, ти, те, ние. Искаше да научи от тях не по-малко, отколкото те от него. След време щеше да говори и на техните езици, каквито и да бяха.
Слънцето се подаде над билото. Въздухът се затопли и те оставиха огънят да угасне. Навлязоха във втория ден от своето възкресение. И не знаеха почти нищо за света и за бъдещето си, или пък кой определяше съдбата им.
Лев Руах показа лицето си с големия нос от тревата и каза:
— Може ли да се присъединя към вас?
Бъртън кимна, а Фригейт се обади:
— Ами да, разбира се.
Руах излезе на открито. Последва го ниска жена със светла кожа, големи кафяви очи и приятни тънки черти на лицето. Руах я представи като Таня Каувиц. Срещнал я през нощта и останали заедно, защото имали много общи неща. Тя била от руско-еврейски произход, родила се през 1958 година в Бронкс, Ню Йорк, станала учителка по английски, омъжила се за бизнесмен, който спечелил милион и умрял от удар на четиридесет и пет, като я оставил свободна да се омъжи за чудесния мъж, с когото се обичали вече петнадесет години. Шест месеца по-късно умряла от рак. Таня, а не Лев, им съобщи всичко това, при това с едно изречение.
— Долу в равното снощи беше истински ад — каза Лев. — Таня и аз избягахме в гората, за да спасим живота си. Затова реших да ви открия и да ви попитам може ли да останем с вас. Мистър Бъртън, моля да бъда извинен за вчерашните прибързани забележки. Мисля, че изводите ми са правилни, но освен със своите убеждения, би трябвало да се съобразя и с вашите.
— Ще се занимаваме с това някой друг път — каза Бъртън. — Когато написах книгата си, бях пострадал от злонамерените подли лъжи на лихварите в Дамаск, а те…
— Не се съмнявам, мистър Бъртън — прекъсна го Руах. — Както вие предложихте, да го оставим за по-късно. Исках само да подчертая, че ви смятам за много силна и способна личност и бих желал да остана член на вашата група. Ние сме в състояние на анархия, ако анархията заслужава да бъде наречена състояние, мнозина ще се нуждаят от закрила.
Бъртън не обичаше да го прекъсват. Озъби се и каза:
— Моля ви, позволете ми да обясня. Аз…
Фригейт стана.
— Ето ги и другите. Чудя се, къде ли са скитали?
Но само четирима от деветте някогашни жители на Триест се връщаха. Мария Тучи обясни, че вървели без посока, след като дъвката им подействала, и спрели при един от големите огньове в полето. После се случили много неща. Започнали сбивания и нападения на мъже срещу жени, мъже срещу мъже, жени срещу мъже, жени срещу жени и дори били нападани деца. Групата се пръснала в настъпилия хаос, тя срещнала другите трима едва преди час, както бродела из хълмовете в търсене на грааловия си камък.
Лев прибави някои подробности. Резултатът от поемането на наркотика бил трагичен, забавен или задоволяващ и това явно зависело от реакциите на всеки човек. Повечето го усетили като сексуален стимулатор, но се проявили и различни други последствия. Например съпруг и съпруга, умрели през 1899 година в Опцина, предградие на Триест. Възкръснали на шест фута един от друг. Заплакали от радост, че са се събрали, когато толкова други двойки нямали същия късмет. Благодарили на Бог за щастието си, но си позволили и някои гръмки забележки, че този свят не е, каквото им било обещано. Но те прекарали петдесет години в благословен брак и сега се наслаждавали на възможността да бъдат заедно във вечността.
Броени минути след като сложили дъвката в устата си, мъжът удушил жена си, хвърлил трупа в реката, докопал друга жена и се втурнал с нея към тъмната гора.
Друг мъж скочил върху граалов камък и произнесъл реч, която продължила цяла нощ, дори в дъжда. На малцината, които могли да го чуят, и на още по-малкото хора, склонни да го слушат, той обяснил принципите на идеалното общество и как те би трябвало да се въплътят в живота. Към зазоряване така прегракнал, че едва можел да изхърка две-три думи. На Земята рядко си правел труда да гласува.