Выбрать главу

Мъж и жена побеснели от всеобщата жажда за плътски удоволствия и се опитали насила да разделят двойките. Резултат — синини, окървавени носове, разбити уста и две мозъчни сътресения, всички понесени от тях двамата. Някои прекарали нощта на колене в молитви и изповядване на своите грехове.

Няколко деца били пребити, изнасилени, убити или трите неща едно след друго. Но не всички се поддали на лудостта. Доста възрастни защитили децата или поне се опитали.

Руах описа отчаянието и погнусата, обзели хърватски мюсюлманин и австрийски евреин, защото намерили свинско в своите граали. А един индус крещял порой от мръсотии, защото неговият граал му предложил месо.

Четвърти мъж пък се развикал, че са попаднали в ръцете на дяволите, и запратил цигарите си в реката.

Казали му:

— Щом не ги искаш тези цигари, защо не ги даде на нас?

— Тютюнът е сатанинска измислица. Нали Сатаната го завъдил в райските градини!

Но друг мъж настоял:

— Можеше и да заделиш за нас цигарите. Нищо нямаше да ти стане.

— Искам да хвърля в реката всички тези дяволски изкушения! — разпищял се мъжът.

— Ти си непоносим, фанатик такъв, луд си за връзване — отвърнал му някой и стоварил юмрука си в лицето му.

Преди човекът, мразещ тютюна, да стане, нападнали го с удари и ритници още четирима.

По-късно се надигнал и като ридаел от ярост, пак започнал да вика:

— Какво съм сторил, за да заслужа това, о, Господарю, Боже мой! Винаги съм бил добър човек. Раздадох за благотворителност хиляди фунтове, покланях Ти се в Твоя храм три пъти седмично, през целия си живот воювах с грешните и подкупните, аз…

— Знам те аз! — креснала му някаква жена. Високо синеоко момиче с приятно закръглена фигура. — Знам те! Сър Робърт Смитсън!

Той млъкнал и замигал насреща.

— Но аз не ви познавам!

— Че как ще ме познаваш! Ама трябваше! Аз съм от ония хиляди момичета, дето ти работеха по шестнайсет часа, по шест дена и половина всяка седмица, за да си живееш ти в оная голямата къща на хълма, да се обличаш в хубавите дрешки и за да ядат твоите коне и кучета по-добре от мене! Бях една от твоите работнички! Баща ми ти робуваше, майка ми ти робуваше, сестрите и братята ми, които не бяха болнави или не умряха от малкото скапана храна, от мръсотията, от счупените прозорци и от ухапвания на плъхове — и те ти робуваха. Баща ми си загуби ръката в една от твоите машини, а ти го изрита, без и едно пени да му дадеш. Майка ми пукна от бялата треска. А и аз си изкашлях дробовете, баронетчето ми сладко, за да се тъпчеш ти до насита, да се излягаш по диваните и да дремеш на платеното място в църквата. Даваше хиляди за бедните нещастници в Азия и пращаше мисионери да покръстват горкичките езичници в Африка. Аз плюех кръв и трябваше да се разкрачвам на кого ли не, за да изхраня малките братчета и сестричета. Хванах сифилис, мръсно набожно копеле такова, защото искаше да изсмучеш всяка капчица кръв и пот, дето ги имахме, аз и другите нещастници като мене! И умрях в затвора, защото си казал на полицията по-строго да преследват проститутките. Ти… Ти!…

Смитсън първо пребледнял, после се налял с кръв. Изпънал се надменно, озъбил се на жената и казал:

— Вие курвите все трябва някой друг да обвинявате за неудържимата си похот, за влечението си към лошия път. Но Бог знае, че аз винаги следвах Неговия път.

Обърнал гръб и тръгнал, но жената скочила след него и замахнала с граала си. Полетял светкавично към него, но някой викнал и Смитсън се извъртял и клекнал. Граалът едва не му отнесъл темето.

Смитсън избягал от жената, преди тя да си възвърне равновесието, скрил се в тълпата. Руах изрази съжалението си, че само малцина разбирали какво ставало, защото другите не знаели английски.

— Сър Робърт Смитсън — промълви Бъртън. — Ако не греша, той притежаваше памучни фабрики и стоманолеярни в Манчестър. Беше известен с благотворителността си и добрите си деяния сред езичниците. Умря около 1870 година, осемдесетгодишен.

— Вероятно твърдо убеден, че ще бъде възнаграден в Небесата — каза Лев Руах. — Естествено, никога не би му хрумнало, че е бил масов убиец.

— Ако той не е експлоатирал бедняците, все някой друг щеше да се намери.

— Това оправдание е многократно използвано в човешката история. Освен това имало е предприемачи и във вашата страна, които се стараели заплащането и условията на труд в техните фабрики да се подобряват. Доколкото си спомням, един от тях е бил Робърт Оуен.

10

— Не виждам особен смисъл в споровете за нещо отминало — каза Фригейт. — Според мен по-добре е да се погрижим за сегашното си положение.