Бъртън се изправи.
— Прав си, янки! Нужни са ни покриви над главите, инструменти и Господ само знае още колко неща! Но си мисля, че първо ще трябва да навестим градовете в долината, за да погледнем какви ги вършат техните жители.
В този миг Алис излезе сред дърветата на хълма над тях.
Фригейт я видя пръв. И се заля от смях.
— Последният вик на дамската мода!
Бе нарязала стръкове трева с ножицата си, за да ги сплете в дреха от две части. Едната — подобие на пончо, закриващо гърдите й, а другата — пола до под коленете.
Ефектът от това облекло беше чудат, но не и неочакван. Когато беше гола, липсата на коса по главата й все още не отнемаше твърде много от нейната женственост и красота. Но с тези зелени безформени одежди отведнъж заприлича на грозен мъж.
Другите жени се струпаха около нея, изучаваха плетката на тревните стръкове и колана от трева, който придържаше полата.
— Много ме сърби и е неудобно — каза Алис. — Но изглежда прилично. Това е всичко, което мога да ви кажа.
— Явно не говореше искрено, че не те притеснявала голотата в земя, където всички са без дрехи — ухапа я Бъртън.
Алис го изгледа невъзмутимо и отговори:
— Очаквам всеки да носи нещо такова. По-точно всеки мъж или жена с чувство за приличие.
— Знаех си аз, че мисиз Грънди ще си подаде отнякъде грозната тиква — промърмори Бъртън.
— Все пак е шок да се озовеш сред толкова много голи хора — каза Фригейт. — Макар че голотата на плажовете и вкъщи стана нещо съвсем обикновено към края на осемдесетте години. И всички свикнаха достатъчно бързо с това. Е, всички, освен безнадеждните невротици.
Бъртън се обърна към останалите жени.
— А вие какво ще кажете, уважаеми дами? И вие ли ще носите тези грозни и причиняващи сърбеж купи сено, само защото една от вас внезапно е решила пак да си припомни, че имала срамни части по тялото си? И може ли нещо, което е било толкова публично изложено, пак да стане срамно?
Логу, Таня и Алис не го разбраха, защото говореше на италиански. Повтори на английски за последните две.
Алис се изчерви.
— Моя работа е какво ще нося. Ако всички останали решат да си останат голи, когато аз съм прилично облечена — е…
Логу не разбра нито дума, но долови смисъла на случката. Закиска се и се отдалечи от групата. Другите жени като че опитваха да предскажат какво ще реши всяка от тях. Изглежда не ги интересуваха грозотата и неудобството на дрехите.
— Докато вие жените се колебаете какво да правите — каза Бъртън, — ще бъде много мило, ако вземете по една бамбукова кофа и дойдете с нас до реката. Ще можем да се изкъпем, да напълним кофите с пода, да разузнаем какво е положението край реката и после ще се върнем тук. До падането на нощта може би ще построим няколко къщи или поне временни заслони.
Тръгнаха през тревата надолу по хълмовете, носеха си граалите, каменните оръжия, бамбуковите копия и кофите. Не вървяха дълго, преди да срещнат хора. Очевидно мнозина сред жителите на полето бяха решили да се преместят. А някои от тях бяха намерили кварц, за да си направят от него оръжия и инструменти. Бяха научили от някого как се обработва камък, може би от други прахора, пръснати сред тълпата. Засега Бъртън бе видял само двама, които не принадлежаха към Homo sapiens, и те вървяха с него. Но както и да бяха научили уменията си, срещнатите хора ги прилагаха добре. Минаха край две наполовина завършени бамбукови колиби. Представляваха кръгли постройки само с едно помещение и щяха да имат конични покриви от вързани гигантски листа на „желязно дърво“ и от дългата трева на хълмовете. Мъж, въоръжен с каменна тесла и брадва, правеше от бамбук легло с къси крачета.
Освен неколцината, които строяха грубовати колиби или навеси с каменните си инструменти, и другите, които плуваха в реката, равнината изглеждаше пуста. Труповете, останали след нощната лудост, бяха махнати. Засега не срещаха никой с пола от трева, мнозина зяпаха Алис, смееха се и подхвърляха груби шеги. Алис почервеня цялата, но дори не помисляше да се освободи от дрехите си. А слънцето грееше вече по-силно, тя непрекъснато се почесваше под покривалото за гърдите и под полата. Щом дама, възпитана в нравите на висшата класа от викторианството, се чешеше пред всички, значи страданията й не бяха никак малки.
Обаче на брега видяха десетина купчинки трева, които се оказаха дрехи. Бяха оставени до водата от мъжете и жените, които сега се смееха, плискаха се и плуваха в реката.
Бъртън осъзна колко различна гледка наблюдава в сравнение с плажовете, които познаваше през живота си. Та това бяха същите хора, които приемаха банските костюми, покриващи ги от главата до петите, заедно с всички останали приумици на свенливостта, като нещо напълно морално и необходимо, за да съществува правилно уреденото общество — тяхното общество. И ето, само ден след събуждането си тук, те плуваха голи. И се наслаждаваха на това.