Лев Руах се измъкна от водата и изтръска с длани капките от кльощавото си тяло. Бъртън също излезе на брега и седна до него. Алис се обърна с гръб към тях, но разбира се, той нямаше как да разбере дали го е направила нарочно или не.
— Не само възвърнатата младост ме радва — каза на английски Лев Руах с тежкия си акцент. — Пак имам този крак.
Потупа се по дясното коляно.
— Бях на петдесет, когато го загубих в катастрофа на платената магистрала за Ню Джърси. — Разсмя се и продължи: — Случката беше наситена с ирония, която някои сигурно биха нарекли съдба. Две години преди това ме заловиха араби, тогава търсех минерали в пустинята, в държавата Израел, ако ме разбирате…
— Искате да кажете Палестина, така ли? — прекъсна го Бъртън.
— Евреите създадоха независима държава през 1948 година. Естествено, няма как да сте научили това. Някой път ще ви разкажа. Както и да е, бях заловен от арабски партизани, изтезаваха ме. Няма да навлизам в подробности. И сега ми се гади, като си спомня. Измъкнах се същата нощ, но не преди да размажа главите на двама от тях с камък, а още двама застрелях с отнетата пушка. Другите избягаха и аз се махнах. Имах късмет. Прибра ме армейски патрул. Обаче след две години, в Щатите, аз си карах по магистралата и един голям камион, после и това ще ви обясня какво е, ме задмина и ме засече. Блъснах се в него. Нараних се зле и ми отрязаха крака под коляното. Но смешното в тази история научих после, шофьорът бил роден в Сирия. Така че, както виждате, на арабите им било писано да ме докопат и накрая успяха, въпреки че не ме убиха. Тази работа я свърши нашият приятел, извънземният. Но не мога да кажа, че е направил нещо кой знае какво, той само ускори края на човечеството.
— Това какво означава? — смръщи се Бъртън.
— Милиони измираха от глад, дори и в Щатите започваше въвеждането на строга купонна система, а замърсяването на водата, земята и въздуха убиваше още милиони други. Учените казваха, че половината кислород в атмосферата ще бъде изгорен след десетина години, защото фитопланктонът в океаните — нали разбирате, океаните осигуряваха половината кислород на света — щял да загине. Океаните бяха претъпкани с мръсотия.
— Океаните?
— Не ми ли вярвате? Е да, вие сте умрял през 1890 година, затова умът ви не побира такава представа. Но да речем, още в 1968 година някои хора точно предсказаха какво ще се случи през 2008. Аз им вярвах, защото бях биохимик. Но по-голямата част от населението, особено тези, които решаваха — избирателите и политиците, — отказваха да повярват, докато не стана твърде късно. Положението се влошаваше и започнаха да предприемат това или онова, но винаги прекалено малко и прекалено късно, а и срещу тези мерки се бореха групи, които биха загубили пари от наистина необходимите действия. Но това е дълга и тъжна история и ако ще строим къщи, по-добре да се хванем на работа веднага след обяда.
Алис излезе от реката и оглади тялото си с ръце. Слънцето и вятърът я изсушиха бързо. Взе дрехите си от земята, но не ги облече. Уилфрида я попита за какво са й. Алис отговори, че наистина й причиняват твърде силен сърбеж, но ще ги запази за през нощта, ако измръзне. Държеше се вежливо, но отчуждено с Уилфрида. Беше чула доста от разговорите и научи от тях, че Уилфрида е била работничка, която станала проститутка, а после умряла от сифилис. Уилфрида смяташе, че точно тази болест я е убила. Не си спомняла момента на своята смърт. Весело изказа предположението, че първо е изкукала, а след това е пукнала.
Като чу това, Алис се дръпна още по-далеч. Бъртън оголи зъби в усмивка и се запита какво ли би си помислила, ако знаеше, че и той боледуваше от същата болест. Зарази се в Кайро от една робиня, тогава се преструваше на мюсюлманин заради предстоящото пътуване до Мека. „Излекуваха“ го и мозъкът му не беше физиологически засегнат от болестта, но не можа да се отърве от тежките страдания. Важното беше, че възкресението даде на всеки ново и младо тяло без болести и какъвто и да е бил някой на Земята, другите не биваше да се влияят от това в отношението си.
„Не биваше“ още где означаваше и „нямаше да се случи“.