Той не намираше причини да обвинява Алис Харгрийвз. Беше създадена от своето общество — като всички жени, представляваше творение на мъжете от нейната съвременност. Притежаваше достатъчно сила на характера и гъвкавост на ума, за да се издигне над някои от предразсъдъците на своето време и своята класа. Доста добре се приспособи към голотата и нито проявяваше открита враждебност към момичето, нито показваше презрението си. В акта с Бъртън пренебрегна поглъщани цял живот преки и скрити внушения. И то през първата нощ от живота си след смъртта, когато трябваше да остане на колене, да изплаква греховете си и да обещава, че никога повече няма да „съгреши“, щом се е спасила от адския огън.
Вървяха през полето, а той все мислеше за нея и от време на време обръщаше глава назад, за да я погледне. Тази плешива глава я правеше много по-възрастна, но пък липсата на косми й придаваше толкова детински вид под пъпа. Всички излъчваха това противоречие — възрастен мъж или жена от шията нагоре и малко дете надолу.
Изостана, за да се изравни с нея. Така мина зад Фригейт и Логу. И ако опитът му да заговори Алис се окажеше провал, щеше да има утешението, че оглежда Логу. Отзад тя беше чудесно закръглена, задникът й беше стегнат като две яйца. На всяка крачка се извиваше съблазнително като Алис.
Той каза тихо:
— Ако нощта така те е разстроила, защо остана с мен?
Красивото й лице се разкриви и погрозня.
— Не съм останала с теб! Оставам с групата! Искам още нещо да ти кажа — мислих за снощи, колкото и да ме боли. Опитвам се да бъда честна. Наркотикът в тази гнусна дъвка накара и двама ни да… направим това, което стана. Поне съм сигурна, че той е причината за моето поведение. А за тебе все пак мога да се съмнявам, ако не друго.
— Значи няма никаква надежда това да се повтори?
— Как можеш да ми казваш подобно нещо! Никога! Как се осмеляваш?
— Не съм те принуждавал — каза той. — Вече ти напомних — направи каквото би желала, ако не те спираха задръжките. Тези задръжки са полезни — при определени обстоятелства, например, ако си законна съпруга на мъж, когото обичаш, в Англия, на Земята. Но Земята, която ние познавахме, вече не съществува. Нито Англия. Нито английското общество. Дори и цялото човечество да е възкръснало, пръснато по бреговете на тази река, възможно е никога повече да не видиш своя съпруг. Ти вече не си омъжена. Нали помниш… „докато смъртта ни раздели“? Вие двамата сте минали през смъртта и следователно вече сте разделени. Ще ти припомня още нещо — „И в Небесата няма съпрузи“.
— Мистър Бъртън, вие сте обикновен богохулник. Чела съм за вас във вестниците, прочетох и някои от вашите книги за Африка и Индия, също и онази за мормоните в Щатите. Разказвали са ми случки, в които ми е трудно да повярвам, защото ви описваха като особено покварен човек. Реджиналд се възмути много от вашата „Касида“. Каза, че няма да търпи такава отвратителна атеистична литература в своя дом, и хвърли всички ваши книги в готварската печка.
— Щом съм толкова покварен и ти се чувстваш пропаднала, защо не си тръгнеш?
— Всичко ли трябва да ви се повтаря? В следващата група може би ще попадна на още по-лоши мъже. А вие бяхте любезен да изтъкнете, че не сте ме принудили. Все пак не се съмнявам, че зад тази цинична и присмехулна маска имате и сърце. Видях ви да плачете, когато носехте Гуенафра.
— Ау, разкри ме — ухили се Бъртън. — Много добре. Значи така ще бъде. Ще се държа като кавалер и няма да те съблазнявам или да те задирям по никакъв начин. Но следващия път, когато ме видиш да слагам в устата си тази дъвка, най-добре се скрий някъде. А сега ти давам честната си дума — няма от какво да се страхуваш в мое присъствие, освен когато съм под въздействието на дъвката.
Тя замря на място с широко отворени очи.
— Смятате да я използвате отново?
— Че защо не? Признавам, явно е превърнала някои хора в освирепели зверове, но с мен това не се случи. Не усещам силен стремеж към този наркотик и се съмнявам, че той причинява привикване. Знаеш ли, понякога се случваше да изпуша лула опиум, но не станах наркоман, така че според мен нямам психическо влечение към наркотиците.
— Мистър Бъртън, доколкото ми е известно, често сте се давили в алкохол. Вие и онова противно същество, мистър Суинбърн…
Тя млъкна. Някакъв мъж й подвикна и тя, без да разбира италиански, веднага схвана смисъла на мръсния жест. Изчерви се до уши, тръгна бързо напред. Бъртън гневно се втренчи в мъжа. Беше здраво сложен загорял младеж с голям нос, слаба брадичка и близо разположени на лицето очи. Говореше като престъпниците от Болоня, където Бъртън прекара много време в изучаване на открити предмети и погребения на древните етруски. Зад него се влачеха десетина мъже, повечето зли и непривлекателни наглед като своя вожд. С тях вървяха и пет жени. Нямаше съмнение, че мъжете искат да прибавят още жени към групата си. Личеше и че искат да присвоят каменните оръжия, които видяха в ръцете на Бъртън и неговите хора. Бяха въоръжени само с граалите си и бамбукови тояги.