11
Бъртън заговори остро и неговите хора се събраха накуп. Казз не разбра думите, но веднага схвана какво ставаше. Върна се назад, за да пази групата заедно с Бъртън. Зверската му външност и острието на каменната брадва в огромния юмрук отначало постреснаха болонците. Те тръгнаха след групата, като подхвърляха закачки и заплахи, но не се опитваха да дойдат по-близо. Чак когато стигнаха хълмовете, главатарят на бандата изкрещя заповед и те нападнаха.
Младокът със събраните очички ревеше и въртеше граала на лентата му. Хвърли се към Бъртън, който се извъртя и мушна с бамбуковото си копие, точно когато граалът го отмина. Каменният връх се заби в слънчевия сплит на мъжа и той се свлече на хълбок със стърчащо от корема му копие. Прачовекът удари летящия към него граал с пръчка, която изхвърча от ръката му. Той подскочи напред и стовари ръба на брадвата върху темето на нападателя. Мъжът падна с окървавена глава.
Дребният Лев Руах блъсна граала си в гърдите на един мъж и с отскок се стовари отгоре му. Петите му се забиха в лицето на човека, който се мъчеше да стане, но пак падна по гръб. Руах се претърколи и разряза рамото на мъжа с кварцовия си нож. Онзи писна и реши с бягство да отърве кожата.
Фригейт се справи по-добре, отколкото Бъртън очакваше. Когато бандата започна да ги предизвиква, той пребледня и се разтрепери. Граалът му беше вързан за лявата ръка, в дясната стискаше острие на брадва. Хвърли се към нападателите, удариха го по рамото с граал, но той намали силата на удара, като го отблъсна със своя метален цилиндър. Все пак падна настрани. Един от враговете им замахна с две ръце да цапардоса Фригейт с бамбуковата си тояга, но той се изви, вдигна граала си и спря удара. След миг вече заби глава в корема на мъжа и двамата паднаха на земята. Фригейт се озова отгоре и каменната му брадва два пъти удари черепа на другия.
Алис хвърли своя граал в лицето на мъж, после го мушна с обгорения връх на своето копие. Логу изтича зад него и така го халоса с тоягата си по главата, че той падна на колене.
Битката свърши за не повече от минута. Другите избягаха, последвани от жените си. Бъртън обърна викащия главатар по гръб и измъкна копието си от корема му. Бе влязло само на половин инч.
Мъжът стана и се повлече по полето, притиснал с ръце кървящата рана. Двама от бандата бяха в безсъзнание, но вероятно щяха да оживеят. Мъжът, с когото се сби Фригейт, беше мъртъв.
Лицето на американеца от бледо стана тъмночервено, после стигна до бяло. Но не изглеждаше нито потиснат, нито болен. Излъчваше въодушевление. И облекчение.
Той задъхано изрече:
— Това е първият човек, когото убих! Първият!
— Съмнявам се да остане последният — каза Бъртън. — Освен ако някой не ти свети маслото.
Руах погледна трупа и каза:
— Мъртвецът и тук си е мъртъв като на Земята. Чудя се къде ли отиват убитите в задгробния живот?
— Ако и ние оцелеем достатъчно дълго, току-виж научим и това. А вие, двете жени, се справихте чудесно.
Алис процеди през зъби:
— Направих каквото бях принудена — и се отдалечи.
Беше прежълтяла и трепереше. А Логу като че преливаше от радостна възбуда.
Стигнаха до грааловия камък половин час преди обяд. Обстановката се беше променила. В тяхната тиха малка падинка се бяха настанили към шестдесет души и мнозина обработваха парчета кварц. Един мъж се държеше за разкървавеното си око, ударено от отлетяло парче камък. Още няколко имаха рани по лицата или разтриваха ударените си пръсти.
Бъртън беше недоволен, но не виждаше какво може да се направи. Единствената им надежда да си върнат тихото убежище оставаше липсата на вода, която да прогони натрапниците. Но и тази надежда бързо се стопи. Някаква жена му разказа, че намерили малък водопад на около миля и половина в западна посока. Падал от горната част на планината по каньон с формата на връх от стрела и се вливал в голяма дупка, която засега запълнил до половината. След време водата щяла да се разтече и по хълмовете да стигне в равнината. Разбира се, ако не сложат камъни, за да насочат потока по нов път.
— Можем и да направим водопровод от по-големите бамбуци — предложи Фригейт.