Поставиха граалите си върху камъка, всеки грижливо запомни точното място на своя. Седнаха да чакат. Бъртън искаше да се преместят, след като граалите им бъдат напълнени. Струваше му се подходящо да се разположат на половината път между водопада и каменната гъба, а и там биха се отървали от пренаселването.
Сините пламъци се появиха с тътен над камъка, точно когато слънцето достигна зенита. Този път граалите им предложиха салата, италиански черен хляб и масло, подлютено с чесън, спагети с кълцано месо, чаша сухо червено вино, грозде, още кристали разтворимо кафе, десет цигари, малко марихуана, пура, тоалетна хартия и парче сапун, както и четири шоколадови крема. Някои се оплакаха, че не харесвали италианската кухня, но и те не се отказаха от храната.
След обяда групата запали по цигара и потегли към водопада. Откриха го в дъното на триъгълния каньон, където доста мъже и жени се бяха настанили около дупката. Водата се оказа ледена. Измиха кутиите, изсушиха ги, напълниха кофите си и тръгнаха обратно към грааловия камък. След около половин миля си избраха хълм, обрасъл с ели освен по върха, където се извисяваше грамадно „желязно дърво“. А наоколо имаше всякакви видове бамбук в изобилие. Под наставленията на Казз и Фригейт, който бе живял няколко години в Малайзия, те отсякоха достатъчно бамбук и си построиха колиби. Направиха ги кръгли, с отвор за врата и прозорец отзад и с коничен настлан покрив. Работиха бързо и без да изпилват подробностите, така че до вечеря завършиха всичко освен покривите. Избраха Фригейт и Монат, които останаха на стража, а другите отнесоха граалите при камъка. Тук завариха вече към триста души, които си строяха навеси и колиби. Бъртън очакваше това. Повечето хора не биха вървели по половин миля три пъти дневно, за да си осигурят храна. Предпочитаха да се скупчат около грааловите камъни. Колибите бяха пръснати хаотично и по-близо една до друга, отколкото изискваше удобството. Проблемът с водата си оставаше и той все пак се озадачи, че толкова много хора са решили да се настанят тук. Но една хубава словенка го осведоми, че късно следобед намерили наблизо извор. Потокът излизал от пещера, която се намирала по-нататък към планината. Бъртън реши да провери. Водата течеше от пещерата и надолу по скалата, пълнеше басейн с диаметър петдесетина фута и дълбок повече от осем.
Каза си, че това вероятно е допълнително хрумване на Който-и-да-е, сътворил този свят.
Върна се навреме, за да види сините пламъци.
Казз изведнъж спря и се изпика. Въобще и не помисли да се обърне. Логу се закиска. Таня се изчерви. Италианките бяха свикнали да виждат пикаещи по ъглите мъже, където ги напъне нуждата. Уилфрида пък беше обръгнала на всичко. За негова изненада Алис не обърна никакво внимание на неандерталеца, сякаш беше куче. И вероятно точно това обясняваше държанието й. За нея Казз не беше човек и затова не очакваше от него да се държи като хората.
В момента нямаше защо да укорява Казз, онзи не знаеше езика и не би разбрал какво му казва. Но следващия път, когато Казз реши да се облекчи, трябваше да използва езика на жестовете, за да не го прави пред тях по време на хранене. Всеки трябваше да се научи да спазва някои ограничения и се налагаше да забранят постъпките, които нарушаваха спокойствието на другите или им пречеха да се хранят. Бъртън си каза, че би следвало да включи в забраната и споровете по време на храна. Честно призна пред себе си, че бе участвал в прекалено много препирни по време на многолюдни вечери.
Потупа Казз по темето на оформената като ъгловат хляб глава. Казз вдигна поглед към него и Бъртън поклати глава, като си каза, че Казз ще разбере защо, едва когато научи английски. Но още в същия миг забрави тези намерения, спря и се опипа по собствената си глава. Ами да, усети току-що поникнала коса.
Докосна и лицето си, но то си беше гладко. Напипа поникващи косми под мишниците си. Обаче не и в слабините си. Помисли, че все пак там може би растат по-бавно. Съобщи на другите и всички започнаха да се оглеждат внимателно. Вярно беше. Космите се връщаха по телата им, поне по главите и подмишниците. Казз беше изключение. Космите щяха да го покрият целия, освен по лицето.
Откритието ги зарадва неимоверно. Когато тръгнаха край основата на планината всички се смееха и се шегуваха. Завиха на изток и минаха през тревата на четири хълма, преди да стигнат склона на този, който вече смятаха за свой дом. Изкачиха се наполовина, но спряха и млъкнаха. Фригейт и Монат не отговориха на виковете им.
Бъртън им заповяда да се разпръснат и да напредват бавно, после ги поведе нагоре. Около колибите не завариха никой, а няколко от тях изглеждаха пострадали от ритници и бутане. Бъртън усети студена тръпка като порив на внезапен вятър. Тишината, повредените колиби, отсъствието на двамата пазачи му се сториха зловещо предзнаменование.