Фригейт още се тресеше от възбудата, но явно беше доволен.
— Отначало си мислех дали няма да ме хване шубето — каза той. — Човек като прецени, всичко това е било много отдавна и в един друг свят, може би сме тук, за да простим на враговете си и на някои от приятелите си и за да получим прошка. Но след това си казах — ами ако сме тук, за да си върнем за номерата, които са ни правили на Земята. Ти какво ще кажеш, Лев? Иска ли ти се да опечеш Хитлер? Ама много бавно, над добре разпален огън?
— Не би трябвало да сравняваш един дребен мошеник с Хитлер — каза Руах. — Не, не искам да го пека на шиш. Може да ми хрумне да го уморя от глад или да го храня само колкото да си държи душата зад зъбите. Но и това няма да направя. Каква полза? Нима така ще го накарам да промени възгледите си за нещо, нима ще вземе да повярва, че и евреите са човешки същества? Ако ми падне в ръцете, нищо друго няма да направя, освен да го убия, за да не вреди на околните. Но не съм сигурен дали убийството означава, че убитият си остава мъртъв. Не и тук.
— Че ти си бил истински християнин — ухилено му каза Фригейт.
— Аз пък те смятах за свой приятел! — възкликна Руах.
12
Бъртън за втори път чуваше името на Хитлер. Искаше да научи всичко за него, но засега трябваше да отложат разговорите до завършването на покривите. Всички усърдно се хванаха на работа, режеха още трева с малките ножици, намерени в граалите, или се катереха по „железните дървета“, за да откъснат от грамадните триъгълни зелено-червени листа. Покривите бяха далеч от съвършенството. Бъртън смяташе да потърси сред хората някой майстор на сламени покриви и да научи от него тайните на занаята. Засега щяха да се задоволят с легла от купи трева, покрити с по-меките листа на „желязното дърво“. А вместо одеяла използваха още от листата.
— Да благодарим на Бог или на Който-и-да-е, че тук не гъмжи от насекоми — каза Бъртън.
Той вдигна сивата метална чаша, в която оставаха две унции от най-доброто уиски, някога влизало в устата му.
— Пия за Който-и-да-е. Ако ни беше възкресил, за да живеем в подобие на Земята, щяхме да делим постелите си с десет хиляди вида хапещи, жилещи, драскащи, бодящи, смучещи кръв гадинки.
Отпиха и седнаха около огъня, за да си поговорят и да запалят по цигара. Сенките се сгъстяваха, небето загуби синевата си, огромните звезди и газови облаци, възникнали горе като бледи призраци преди смрачаване, сега сякаш разцъфнаха ярко. Небето наистина беше величествено в сиянието си.
— Като илюстрация от „Сайм“ — промълви Фригейт.
Бъртън не знаеше какво е „Сайм“. Половината разговори с хора не от деветнадесети век се състояха във взаимни обяснения кой за какво говори всъщност.
Той се надигна, мина от другата страна на огъня и приклекна до Алис. Тя се върна преди малко, след като настани момичето Гуенафра да спи в една от колибите.
Бъртън предложи парче дъвка на Алис и каза:
— Току-що сдъвках половината. Искаш ли другата?
Тя го погледна безизразно и отрони:
— Не, благодаря.
— Разполагаме с осем колиби. Няма никакви съмнения кой с кого ще сподели всяка колиба, оставаме само аз, ти и Уилфрида.
— Не мисля, че има каквито и да било съмнения за това.
— Значи ще спиш при Гуенафра?
Тя все така седеше с обърнато настрани лице. Той почака още няколко секунди и се върна на мястото си до Уилфрида.
— Давай нататък, сър Ричард — посъветва го тя. Цупеше се. — Да ме порази Господ, ама хич не ми харесва да съм втора поред. Да беше я попитал, без никой да те види. И аз си имам гордост.
Той помълча. Първият му подтик бе да избълва срещу нея някоя груба обида. Но тя беше права. Той се държеше прекомерно пренебрежително към нея. Дори и да е била проститутка, имаше пълното право да се отнасят с нея като с всеки друг човек. Особено щом твърдеше, че гладът я е тласнал да продава тялото си, колкото и недоверчиво той да се отнасяше към подобни оправдания. Твърде много проститутки се опитваха да обяснят някак заниманията си. Твърде много от тях си измисляха лъжливи извинения защо е трябвало да се захванат с тази професия. Обаче яростта й при срещата със Смитсън и държанието към него самия доказваха, че е била искрена. Той стана и каза: