Бамбуковите гъсталаци изчезнаха, но за всички беше очевидно, че бързо ще се възстановят. Бамбукът растеше изумително бързо. Бъртън пресметна, че растение с височина петдесет фута може да се извиси в целия си ръст за десетина дни.
Групата му поработи здраво и струпа цялото количество бамбук, което те смятаха, че ще им потрябва за корабчето. Но искаха да се предпазят от крадци, затова отсякоха още материал за висока ограда. Довършваха я в същия ден, когато беше готов и моделът. Имаха обаче сериозен проблем — налагаше се да направят своето корабче в равнината. Никога не биха могли да го спуснат от хълмовете, през гъсталака, ако го построяха близо до жилищата си.
— Да, ама ако се преместим и се устроим на ново място, ще си имаме неприятности — бе казал Фригейт. — Чак до границата на високата трева няма и квадратен инч, който някой да не си е присвоил. Както е тръгнало, ще трябва да нахълтваме в чужди владения само за да стигнем до равнината. Засега никой не се опитва да налага със сила границите на собствеността си, но това ще се промени още днес-утре. Ако построиш корабчето по-навътре във високата трева, нищо трудно няма да го извлечеш от гората и да го прекараш покрай колибите. Само че ще трябва да поставиш денонощна охрана, иначе ще ти изпокрадат всички вещи. Или ще унищожат корабчето. Нали ги знаеш тези варвари.
Говореше за колибите, повредени, докато техните обитатели отсъстваха, също и за замърсените езерца под водопада и около извора. Говореше и за твърде нечистоплътните навици на повечето хора наоколо. Не си правеха труда да използват малките тоалетни, изкопани тук-там от различни групи за общо удобство.
— Ще си направим нови колиби и нещо като корабостроителница, колкото можем по-близо до границата — каза Бъртън. После ще повалим всяко дърво, което ни се изпречи, и ще си пробием път през всички, които ни откажат правото да преминем.
Алис реши да отиде при хората, които разположиха колибите си на границата между равнината и хълмовете, за да ги убеди да направят размяна. На никого не каза какво смяташе да прави. Познаваше три двойки, които недоволстваха от жилищата си заради невъзможността да се усамотят. Успя да се споразумее с тях и онези се преместиха в колибите на Бъртън и хората му, на дванадесетия ден от Възкресението, четвъртък. По общо съгласие първият ден, неделя, беше Денят на Възкресението. Руах каза, че би предпочел първият ден да бъде наречен събота или още по-добре — просто Ден Първи. Но той живееше в район, населен предимно с хора от нееврейски произход — или с бивши неевреи (но който и преди не е принадлежал към юдейството, все такъв си остава), така че реши да прави, каквото и останалите. Руах си имаше бамбукова пръчка, на която отбелязваше дните с резки всяка сутрин. Пръчката стърчеше забита в пръстта пред колибата му.
Пренасянето на материала за корабчето зае четири дни тежка работа. И след това италианските двойки решиха, „че им е писнало да си претриват ръцете до кости от бачкане“. В края на краищата кому е притрябвало да се качва на някакво си корабче и да потегля нанякъде си, щом всяко друго място сигурно е точно като тук? Не се съмняваха, че са били възкресени, за да се радват на живота. Иначе защо им даваха алкохол, цигари, марихуана, „дъвка за мечти“, защо ги оставиха да ходят голи?
Тръгнаха си, без никой на никого да се разсърди. Напротив, в тяхна чест устроиха малко празненство на раздяла. На следващия ден, двадесети от Година първа на Възкресението, се случиха две неща. Едната случка изясни загадка, а другата прибави още една, макар и не особено важна.
На разсъмване групата тръгна към грааловия камък през равнината. Намериха до него двама новаци, заспали. Разбудиха ги лесно, но и двамата изглеждаха разтревожени и объркани. Единият беше висок мъж с кафява кожа, който говореше непознат за всички език. Другият беше също висок, освен това красив и с добре развити мускули. Имаше сиви очи и черна коса. Не го разбираха до мига, когато Бъртън беше осенен от догадката, че мъжът говори на английски. Но на къмбърлендския диалект от времето на крал Едуард I, често наричан още и Дългокракия. Щом Бъртън и Фригейт усвоиха произношението му и мислено направиха някои размествания в словореда, вече можеха да водят несигурен разговор с него. Фригейт имаше изключителни знания за писмения английски от по-ранните периоди на Средновековието, но никога не бе срещал доста от думите, нито част от граматичните конструкции.