— Ако спрете тази гонитба, няма да ви навредим, но ако още се биете, ще ви подложим на мъчения!
На Бъртън му се стори, че онзи говореше немски с унгарски акцент.
Вместо отговор Бъртън и Алис пуснаха по една стрела от лъковете си. Алис не улучи капитана, но стрелата й се заби в кърмчията, който падна назад върху релинга. Шхуната незабавно се отклони от курса си. Капитанът скочи към руля и втората стрела на Бъртън улучи коляното му. Двете шхуни се удариха под остър ъгъл, със силен грохот й отскочиха една от друга с трясък на дъски, мъжете на борда пищяха, търкаляха се по палубата или падаха зад борда. Даже и да не потънеха, двата кораба излизаха от играта.
Но мигове преди сблъсъка стрелците забодоха десетина горящи стрели в бамбуковото платно на „Хаджия“. Около остриетата беше омотана суха трева, потопена в терпентин от борова смола. Вятърът бързо разгоря пламъците.
Бъртън пак пое кърмовото весло от жените и започна гръмогласно да заповядва. Екипажът му топеше в Реката съдове от печена глина и празните си граали и заливаше огъня с вода. Логу, която се катереше като маймуна, се заизкачва по мачтата с метнато на рамо въже. После пусна края му надолу и се зае да качва при себе си съдове с вода.
Това позволи на другите шхуни и няколко канута да ги доближат. Пресичаха курса на „Хаджия“. Бъртън отново зави, но този път корабчето се подчиняваше мудно заради тежестта на Логу върху мачтата. Гикът на платното се развя диво, защото хората от екипажа не успяха да поемат въжетата, още димящи стрели профучаха във въздуха и усилиха огъня. Няколко се забиха звънливо в палубата. За миг Бъртън помисли, че врагът бе променил намеренията си и се опитваше да ги избие. Но тези няколко стрели просто не бяха улучили платното.
„Хаджия“ пак се завря между две шхуни. Капитаните и екипажите се хилеха. Може би отдавна скучаеха и сега се наслаждаваха на преследването. Но дори и да беше така, повечето се криеха зад релингите и оставяха офицерите, кърмчиите и стрелците да се излагат на опасност. Чу се звън на тетива, тъмни черти с червени глави и сини опашки пронизаха платното на още двайсетина места, някои се забиха в мачтата и в гика, други изсъскаха във водата, а една мина на два-три инча от главата на Бъртън.
Алис, Руах, Казз, де Грейсток, Уилфрида и той стреляха, докато Естер държеше веслото. Логу висеше неподвижно на половината височина на мачтата и чакаше да отминат огнените стрели. Шестте техни стрели улучиха три мишени от плът — капитан, кърмчия и моряк, който непредпазливо си подаде главата.
Естер извика. Бъртън се извъртя. Бойното кану бе излязло иззад шхуната и се намираше на няколко фута от носа на „Хаджия“. Нямаше начин да избегнат удара. Двамата мъже скочиха от платформата и се гмурнаха, а гребците ставаха или поне се опитваха, за да скочат и те. „Хаджия“ се заби в левия борд на кануто близо до носа, разцепи го, преобърна го и разпиля екипажа му в Реката. Хората на „Хаджия“ политнаха напред и де Грейсток падна във водата. Бъртън се плъзна по лице и колене, кожата му се изподра.
Естер се откъсна от веслото, претърколи се по палубата и се блъсна в ръба на навеса. Остана да лежи неподвижно.
Бъртън погледна нагоре. Платното гореше и вече нямаше надежда да го спасят. Логу я нямаше, сигурно сблъсъкът я бе повалил във водата. Докато ставаше, видя я заедно с де Грейсток да плуват към „Хаджия“. Водата около тях плющеше от ударите на останалите без лодка воини от кануто и мнозина от тях, съдейки по виковете им, не умееха да плуват.
Бъртън извика на другите да помогнат на двамата да се качат на борда и се зае да огледа повредите. И по двата тънки корпуса зееха цепнатини, в които нахлуваше вода. Димът от подпалените платно и мачта се кълбеше навсякъде, Алис и Гуенафра кашляха.
Още едно кану идваше бързо от север. Двете останали шхуни се насочиха към тях.
Можеха да се бият и да пуснат доста кръв на враговете си, които щяха да се въздържат от убийства. Можеха и да скочат във водата. Все едно, щяха да ги пленят.
Изтеглиха Логу и де Грейсток на палубата. Фригейт каза, че не успели да свестят Естер. Руах опипа пулса й и вдигна клепачите, после дойде при Бъртън.
— Не е мъртва, но е в безсъзнание.
Бъртън каза високо:
— Вие, жените, знаете какво ще ви се случи. Разбира се, сами си решавате, но аз ви предлагам да се гмурнете колкото можете по-надълбоко и после хубавичко да поемете вода в белите си дробове. Утре ще се събудите като новородени.