Гуенафра се измъкна изпод навеса. Обви кръста му с ръце и го загледа отдолу — очите й бяха сухи, но уплашени. Той я прегърна с една ръка и каза:
— Алис! Вземи я със себе си!
— Къде? — попита Алис.
Стрелна с поглед кануто и пак изви очи към Бъртън. Разкашля се от дима и се отмести по палубата.
— Когато се давиш.
Той махна към Реката.
— Не мога да направя това.
— Нима искаш онези мъже да докопат и нея? Може да е малко момиче, но това няма да ги възпре.
Лицето на Алис сякаш всеки миг щеше да се свие и да се облее в сълзи. Но тя не заплака, а каза:
— Така да бъде. Сега вече не е грях да се самоубиеш. Само се надявам…
— Да.
Не каза, каквото мислеше. Нямаха време за приказки. Кануто беше на четиридесет фута от тяхното корабче.
— Следващото място може да е лошо като това или още по-лошо — каза Алис. — И Гуенафра ще се събуди съвсем сама. Нали знаеш, едва ли можем да очакваме, че ще се събудим на едно и също място.
— Нищо не можем да направим — отвърна Бъртън.
Тя стисна устни.
— Ще се бия до последно. И после…
— После току-виж станало късно — пресече я Бъртън.
Той взе своя лък и извади стрела от колчана. Де Грейсток си беше загубил лъка и взе този на Казз. Неандерталецът сложи камък в прашката си и я завъртя. Лев също избра камък за прашката си. Монат се възползва от лъка на Естер, той също загуби своя.
Капитанът на кануто извика на немски:
— Хвърлете оръжията! Нищо няма да ви направим!
Стовари се от палубата върху един от гребците само след секунда — стрелата на Алис потъна в гърдите му. Друга стрела, може би насочена от де Грейсток, завъртя другия мъж на платформата като пумпал и го запрати във водата. Камък прасна гребец по рамото и улученият падна с крясък. Още един камък закачи темето на друг гребец, който изтърва греблото си.
Кануто приближаваше. Двамата мъже на задната палуба подканяха екипажа да продължава към „Хаджия“. Стрелите ги събориха в Реката.
Бъртън погледна зад себе си. Платната на двете шхуни се спускаха. Явно щяха да се плъзнат бавно към „Хаджия“ и моряците щяха да хвърлят куките си по корабчето. Но ако минеха прекалено близо, можеха да се подпалят.
Кануто се блъсна в „Хаджия“, четиринадесет от първоначалния екипаж бяха мъртви или твърде тежко ранени, за да се бият. Точно преди удара оцелелите зарязаха греблата й вдигнаха пред себе си малки кожени щитове. Но две стрели минаха през щитовете и останаха в раменете на притежателите им. Оставаха двадесет мъже срещу шест, пет жени и едно дете.
Но сред нападнатите беше и високият пет фута космат дивак с огромна сила и грамадна каменна брадва в ръцете. Казз подскочи нагоре, преди кануто да се забие в десния корпус на корабчето и след секунда застана устойчиво на палубата. Брадвата смаза две глави и разби дъното на кануто. Водата го заля и де Грейсток, викайки нещо на своя средновековен диалект, скочи при Казз. В едната си ръка държеше стилет, а в другата — голяма дъбова тояга с кварцови шипове.
Другите на „Хаджия“ продължиха да стрелят с лъковете си. Изведнъж Казз и де Грейсток вече скачаха обратно върху катамарана, а кануто потъваше със своите мъртъвци, ранените и уплашените оцелели. Доста от тях се удавиха, останалите отплуваха надалеч или опитаха да се качат на „Хаджия“. Но падаха обратно с отрязани или премазани пръсти.
Нещо тупна на палубата до Бъртън, още нещо се уви около него. Той се завъртя и сряза коженото въже, чиято примка се бе затегнала около врата му. Отскочи, за да избегне следващото литнало ласо, а третото въже дръпна свирепо и изхвърли мъжа, хванал другия край, над релинга на шхуната. Мъжът с писъци се вряза с рамо напред в палубата на „Хаджия“. Бъртън смаза лицето му с брадвата си.
Но мъже скачаха от бордовете и на двете шхуни, въжетата плющяха навсякъде. Пламъците и димът засилваха бъркотията, макар че сигурно помагаха повече на екипажа на „Хаджия“, отколкото на нападателите.
Бъртън извика на Алис да хване Гуенафра и да скочи в Реката. Не можа да я открие с поглед, наложи му се да отбие удара на огромен негър, въоръжен с копие. Този сякаш беше забравил всякакви заповеди за пленяването на Бъртън, явно жадуваше да убива. Бъртън изби настрани късото копие и със замах съсече негъра през врата. Докато продължаваше завъртането, усети остра болка в ребрата, после в рамото, но събори още двама и след миг се озова във водата. Падна между „Хаджия“ и шхуната, потъна надолу, пусна дръжката на брадвата и измъкна стилета от канията. Когато изплува, видя отдолу как висок червенокос мъж с грубиянско телосложение вдигна пищящата Гуенафра над главата си. Мъжът я запрати с две ръце надалеч в Реката.