Бъртън отново се гмурна и след малко видя лицето на Гуенафра на няколко фута от себе си. Беше посивяло, очите й гледаха мътно. После забеляза облака кръв, който избледняваше във водата. Изчезна от погледа му, преди да я достигне. Гмурна се след нея, улови я и издърпа момичето обратно на повърхността. От гърба й стърчеше рибешки рог.
Той пусна тялото. Не разбираше защо мъжът я уби, щом беше толкова лесно да я плени. Вероятно Алис бе забола стилета и мъжът беше решил, че Гуенафра е все едно мъртва, затова я хвърли на рибите.
Тяло изхвърча от дима, последва го друго. Едното на мъртвец с прекършен врат, другият се оказа жив. Бъртън стегна ръката си около шията на врага и го прободе между ръба на челюстта и ухото. Мъжът се отпусна и се свлече в дълбините.
Фригейт също изскочи от димната стена, лицето и раменете му бяха окървавени. Падна с плясък във водата и потъна надълбоко. Бъртън заплува към него, за да му помогне. Беше безсмислено дори да прави опити за връщане на корабчето, претъпкано с борещи се тела, а нови канута и еднодръвки прииждаха отвсякъде.
Фригейт подаде главата си. Белотата на кожата му се открояваше там, където не я заливаше кръвта от раните. Бъртън го доближи и попита:
— Жените скочиха ли?
Фригейт поклати глава и каза:
— Пази се!
Бъртън се гмурна, за да потъне. Нещо го удари през краката. Продължи надолу, но не можа да се насили за последното си решение да нагълта вода. Щеше да се бие, докато ги принуди да го убият.
Щом се показа на повърхността, видя, че водата кипеше от скачащите тела на мъже, искащи да хванат него и Фригейт. Влачеха американеца в полусвяст към едно кану. Трима мъже заклещиха Бъртън и той намушка двама от тях, но в този момент някой с тояга в ръка се пресегна от еднодръвка и стовари оръжието си върху главата му.
15
Водеха ги по брега покрай голямо здание зад стена от борови трупи. На всяка крачка болката в главата на Бъртън пулсираше. Раните на рамото и по ребрата също го боляха, но кървенето спря. Построената от дърво крепост имаше надвисващ втори етаж и множество стражеви кули. Пленниците влязоха през входа на оградата, който можеше да бъде затворен с грамадна порта. Минаха шестдесет фута по тревясалия двор, после през още една порта в зала, дълга трийсетина фута и широка към двадесет. Освен Фригейт, който беше твърде слаб, за да стои, всички застанаха пред голяма кръгла маса, направена от дъб. Примигваха в хладния полумрак, преди да различат добре двамата мъже, седнали до масата.
Стражи с копия, боздугани и брадви се виждаха навсякъде. Стълба в дъното на залата водеше към площадката на втория етаж, оградена с високи перила. Жени надничаха над тях към пленниците.
Единият от седналите мъже беше нисък и мускулест. Тялото му беше гъсто обрасло с черни къдрави косми, същите косми стърчаха по главата му. Носът му придаваше прилика с ястреб, а и очите му издаваха свирепост като на хищна птица. Вторият беше по-висок и русокос, в здрача беше трудно да се различи цветът на очите му, но сигурно беше син на широкото тевтонско лице. Шкембенце и признаци за растяща двойна брадичка подсказваха за отнетите от робите храна и напитки.
Фригейт беше седнал, но го изправиха по сигнал на русия. Фригейт го погледна и каза:
— Приличате ми на Херман Гьоринг като млад.
След миг се свлече на колене с вик на болка от мушнатия в бъбреците му тъп край на копие.
Русият заговори на английски с твърд немски акцент:
— Да няма повече такива неща, без да съм заповядал. Нека говорят.
Разглеждаше ги няколко минути, после каза:
— Да, аз съм Херман Гьоринг.
— Кой е Херман Гьоринг? — попита Бъртън.
— Твоят приятел може да ти обясни по-късно — каза немецът. — Ако въобще за тебе има „по-късно“. Не съм разгневен от великолепното сражение, което направихте. Възхищавам се на хора, които умеят да се бият. Винаги мога да намеря приложение за още някое копие, а и вие избихте достатъчно много от хората ни. Предлагам ви възможност за избор. По-точно, това се отнася за мъжете. Присъединете се към мен и ще живеете добре с колкото поискате храна, пиене, тютюн и жени. Или ще работите за мен като мои роби.
— За нас — обади се другият мъж на английски. — Ти сабравяш, Херман, це в тези неста ресавам и ас.
Гьоринг се усмихна, преглътна кикота си и каза:
— Естествено! Използвах местоимението „аз“ в кралския му смисъл, така да се каже. Много добре — нека бъде „ние“. Ако се закълнете да служите на нас, а за вас ще бъде много по-добре, ако постъпите така, това означава, че се заклевате във вярност към мен — Херман Гьоринг и към някогашния крал на древен Рим — Тулиус Хостилиус.