Изпъшка, когато седна. Настанилият се до него Фригейт каза:
— Страхувах се, че въобще няма да дойдеш на себе си.
— Къде са жените? — попита Бъртън.
Фригейт заплака. Бъртън поклати глава и каза:
— Стига си циврил. Къде са?
— А къде, по дяволите, мислиш, че са? — изстена Фригейт. — О, Господи!
— Недей да си блъскаш главата за жените. Нищо не можеш да направиш за тях. Поне засега. Защо не ме убиха, след като нападнах Гьоринг?
Фригейт изтри сълзите от лицето си и промърмори:
— Откъде да знам. Може би пазят тебе и мен за огъня. За назидание. Ще ми се да ни бяха убили.
— Какво, толкова отскоро си в рая и вече искаш да го загубиш? — каза Бъртън.
Започна да се смее, но млъкна, защото болките пронизаха главата му.
Бъртън се заприказва с Робърт Спрус, англичанин, роден през 1945 година в Кенсингтън. Спрус му каза, че нямало и месец, откакто Гьоринг и Тулиус взели властта. Засега оставили на мира съседите си. Разбира се, след време щели да опитат да завземат съседните земи, включително територията на индианците онондага оттатък Реката.
До този ден нито един роб не успял да избяга, за да разпространи новината за намеренията на Гьоринг.
— Но хората по границите и сами могат да видят, че стените се изграждат от роби — каза Бъртън.
Спрус се усмихна жлъчно.
— Гьоринг пусна мълвата, че всички те били евреи и че той имал намерението да заробва само евреи. Така че пука ли им на останалите? Както сам можеш да се увериш, това не е вярно. Половината от робите не са евреи.
На свечеряване Бъртън, Фригейт, Руах, де Грейсток и Монат бяха изведени от оградата и закарани до граалов камък. Там бяха събрани около двеста роби, пазени от седемдесет стражи на Гьоринг. Оставиха граалите си върху камъка и зачакаха. Сините пламъци изгърмяха и всеки взе граала си. Робите отвориха своите и стражите взеха тютюна, питиетата и половината от храната.
Фригейт имаше дълбоки рани на главата и рамото, които се налагаше да бъдат зашити, въпреки че вече не кървяха. Цветът на лицето му се върна, но се оплакваше от болки в гърба и бъбреците.
— И така, вече сме роби — каза Фригейт. — Ти много си мислил за институцията на робството. А сега какво мислиш?
— Онова беше източно робство — натърти Бъртън. — А в този тип робство няма никакъв шанс робът да получи свободата си. Нито пък има някакви лични чувства между роба и притежателя му, като не броим омразата. На Изток положението беше друго. Разбира се, като всяко устройство на отношенията между хората, и тамошното робство си имаше своите злини.
— Упорит човек си — отбеляза Фригейт. — А не забеляза ли, че поне половината от робите тук са евреи? При това повечето са израелци от края на двадесети век. Ей онова момиче ми каза, че Гьоринг успял да наложи грааловото робство, като отначало подклаждал антисемитски настроения в този район. И разбира се, те трябва да са съществували и преди това, за да бъдат раздухани. После, щом натрапил властта си с помощта на Тулиус, заробил мнозина от предишните си привърженици. Най-гнусното от всичко е, че Гьоринг не е искрен антисемит, относително казано. Той лично се е застъпвал пред Химлер и останалите, за да спасява евреи. Той е нещо по-лошо от всеки, който наистина мрази евреите. Той е опортюнист. Антисемитизмът бил като приливна вълна в Германия и за да си уреди живота, трябвало да яхне гребена на вълната. Така че Гьоринг я яхнал, точно както го прави и тук. Антисемити като Гьобелс или Франк вярвали в принципите, които проповядвали. Вярно, извратени и омразни принципи, но пак си оставали принципи. А големият безгрижен дебеланко Гьоринг въобще не се интересувал от евреите. Само искал да ги използва.
— Добре де, съгласен съм — каза Бъртън. — Но какво общо има всичко това с мен? О, виждам! Този твой поглед! Вече си готов да ми изнесеш лекция.
— Дик, възхищавам ти се, както на малцина съм се възхищавал. Обичам те, както един човек може да обича друг. За мен е такова щастие и удоволствие щурият късмет да попадна на едно място с тебе, каквато би била за Плутарх възможността да срещне Алцибиад или Тезей. Но аз не съм сляп. Познавам недостатъците ти, които никак не са малко, и те ме огорчават.
— Този път за кой точно говориш?
— За книгата. „Евреинът, циганинът и ислямът“. Как си могъл да я напишеш? Документ на омразата, пълен с кръвожадни безсмислици, с приказки, съчинени от разни хорица, със суеверия! Ритуални убийства, как пък не!