— Там е цялата работа — намеси се Фригейт, — че не сме същите хора, които бяхме на Земята. Аз умрях. Бъртън е умрял. И вие умряхте, Херман Гьоринг. Всички сме умрели. И не можем да се върнем към живота!
Гьоринг шумно засмука лулата си, вгледа се във Фригейт и попита:
— Че защо да не можем? Аз нали пак съм жив? И това ли отричаш?
— Да! Отричам това — в определен смисъл. Вие сте жив. Но вие не сте Херман Гьоринг, роден в Мариенбадския санаториум на Розенхайм, в Бавария, на 12 януари 1893 година. Вие не сте Херман Гьоринг, чийто кръстник бил доктор Херман Епенщайн, евреин, приел християнството. Вие не сте Гьоринг, поел поста на Рихтхофен след смъртта му и продължил да праща пилотите си срещу Съюзниците дори след края на войната. Вие не сте райхсмаршалът на Хитлерова Германия, нито пък сте беглецът, арестуван от лейтенант Джером Н. Шапиро. Ха, Епенщайн и Шапиро! Вие не сте и Херман Гьоринг, самоубил се с цианкалий по време на съдебния процес за престъпления срещу човечеството!
Гьоринг натъпка лулата си и каза меко:
— Ти наистина знаеш много неща за мен. Сигурно трябва да се чувствам поласкан. Поне не са ме забравили.
— Общо взето, забравиха ви — отвърна Фригейт. — Но остана славата ви на зловещ клоун, на неудачник и подлизурко.
Бъртън се изненада. Не предполагаше, че неговият приятел може да се опълчи на някой, който имаше власт над живота му и който му бе причинил толкова мъки. Но нали Фригейт искаше да умре.
Възможно беше и да разчита на любопитството на Гьоринг.
— Я ми обясни това — каза Гьоринг. — Не подмятанията за славата ми. Всеки влиятелен човек очаква да бъде оплют и неразбран от безмозъчните тълпи. Обясни ми защо не съм същият човек.
Фригейт се усмихна едва забележимо и отговори:
— Защото вие сте продукт, хибрид между запис и преобразувател на енергия в материя. Бил сте създаден с всички спомени на мъртвеца Херман Гьоринг и всяка клетка в тялото ви възпроизвежда някоя от неговите. Имате всичко, което и той е имал. Затова си мислите, че вие сте Херман Гьоринг. Но не сте! Вие сте дубликат и това е всичко! Оригиналът на Херман Гьоринг вече не представлява нищо повече от молекули, усвоени от почвата и въздуха, после преминали в растения, оттам в телата на животни и хора и изхвърлени обратно като изпражнения, und so weiter16!
Но вие, седналият тук пред мен, не сте оригинал, поне не повече, отколкото всеки запис на диск или лента е оригинал на гласа, на вибрациите от човешка уста, уловени и преобразувани от електронно устройство, а после възпроизведени.
Бъртън разбра сравнението, защото бе виждал фонограф на Едисон в Париж през 1888 година. Побесня, почувства се ограбен от твърденията на Фригейт.
Широко отворените очи и червеното лице на Гьоринг показваха, че и той се е почувствал заплашен до дъното на душата си.
Като пръскаше слюнки, Гьоринг каза:
— И защо тези същества ще си правят труда, само за да създават дубликати ли?
Фригейт сви рамене.
— Не знам.
Гьоринг се изтласка тежко от стола си и посочи Фригейт с лулата си.
— Лъжеш! — кресна на немски. — Лъжеш, scheisshundl17.
Фригейт потрепери, сякаш очакваше пак да го ударят в бъбреците, но каза:
— Струва ми се, че съм прав. Разбира се, не сте длъжен да ми вярвате. Нищо не мога да докажа. И напълно разбирам как се чувствате. Знам, че съм Питър Джейръс Фригейт, роден през 1918 и умрял през 2008 година от новата ера. Но освен това трябва да вярвам, защото логиката ми го подсказва, че всъщност съм само едно същество със спомените на онзи Фригейт, който никога няма да възкръсне. В определен смисъл аз съм син на онзи Фригейт, който вече никога няма да съществува. Не плът от плътта му и кръв от кръвта му, а съзнание от съзнанието му. Аз не съм мъжът, роден от жена на онзи загинал свят на Земята. Аз съм незаконната рожба на научни знания и машина. Освен ако…
Гьоринг го подкани:
— Да? Освен ако какво?
— Освен, ако има някаква същност, свързана с човешкото тяло, същност, която е човешкото същество. Искам да кажа, че тя би могла да съдържа всичко, което прави индивида такъв, какъвто е, и когато тялото се разпадне, тази същност продължава битието си. И значи щом тялото бъде създадено отново, тази същност, съхраняваща чертите на индивида, пак може да се свърже с тялото. И тя ще съхрани всичко, което е записано в тялото. Така че първоначалният индивид, оригиналът ще живее отново. Няма да бъде само дубликат. Бъртън каза: