— По-добре да го настигнем — каза мрачно Мара. — Люк?
— Ти върви — отговори той и се приближи към следващия вълкодав. — Искам да съм сигурен, че няма да се събудят скоро. Аз ще те настигна.
— Добре — Мара тръгна по коридора. — Хайде, Пресор, трябва да ми покажете къде е заседателната зала — добави тя и извади предавателя си. — Фел, бъди нащрек, като че ли вагаарите са доста повече, отколкото очаквахме.
Отговор не дойде.
— Фел? — опита тя отново. Пак нищо.
— Сигурно вече сами са го разбрали — обади се тихо Пресор.
ГЛАВА 20
Коридорът към кърмата на К-6 бе в доста по-лошо състояние от района на детското отделение и на затвора за джедаи, но турболифтът не бе далеч, а щурмоваците бяха нахъсени и ентусиазирани. Стигнаха до преддверието без други инциденти и вероятно за рекордно кратко време.
Фел натисна бутона и зачакаха кабината да пристигне. И в този момент усетиха, че нещо не е, както трябва.
— Не ми звучи нормално, командир — обади се Куката, притиснал глава до вратата на турболифта. — Звучи… просто не както трябва.
— Как така? — попита раздразнено Фел. Нямаше нищо против предпазливостта, ама това бе прекалено. Щурмоваците май бяха готови да почнат да подскачат, щом зърваха сенките си. А Формби и Джинзлър бяха в беда и очакваха помощта им. — Как звучи — остаряло, ръждясало, все едно ще се разпадне?
— Твърде тежко — обади се категорично Наблюдател, притиснал шлема си до шлема на Куката. — Кабината не е празна.
Фел размени поглед с Драск:
— Възможно ли е да се дължи на проблем с генераторите на прехващащите лъчи?
— Не — поклати глава Наблюдател. — В кабината има някой.
— И този някой най-вероятно е враг — обади се Драск. — Командир, предлагам да се прикрием.
Имперският офицер се намръщи. Изобщо не бе убеден, че кабината не е празна, и не му се искаше накрая да се покаже като страхливец. Но с нищо нямаше да помогне на Джинзлър и Формби, ако щурмоваците се оставеха да бъдат избити като пълни идиоти. И тъй като все пак предложението бе на Драск, след това нямаше да му се налага да търпи критиките на генерала.
— Разгърнете се в отбрана — заповяда той. Огледа се, зърна една врата на няколко метра назад по коридора и тръгна към нея.
Помещението се оказа малък камбуз за дежурните механици, пълен с прахоляк и изпочупени съдове. Той се настани досами вратата, откъдето можеше да наблюдава турболифта, без да се излага на излишна опасност, намери опора за ръката с бластера и зачака…
Вратата на турболифта избухна.
Из коридора се разлетяха шрапнели и парчета горяща пластмаса и Фел инстинктивно се просна по очи. Очевидно Наблюдател и Куката бяха прави. След малко дръзна да подаде отново глава. В този миг от турболифта изскочиха две бронирани фигури и откриха ожесточен огън напосоки.
Фел рязко си пое дъх. След предупреждението на Джинзлър бе подготвен за сблъсък с Биърш и предрешените му сънародници, но си бе представял ниските същества в роби и с яки от кожи на мъртви животни, които бе свикнал да вижда на борда на „Посланик Чаф“, а не напълно екипирана бойна част. Навън изскочиха още двама вагаари, последвани от четири съвсем живи и ръмжащи вълкодава.
До този момент щурмоваците не бяха отговорили на огъня. Време бе да го направят. Един от изстрелите профуча на сантиметри от Фел, той потрепна, напълни дробовете си с въздух и изрева:
— Стой, не мърдай!
Не очакваше друг отговор освен по-точното насочване на огъня към себе си. Не сгреши. И четирите глави в шлемове се извърнаха към него, последвани мигновено от четирите оръжия, които не спираха да бълват. Фел хладнокръвно се прицели в гърдите на най-близкия и натисна спусъка.
Изстрелът частично изпари бронята и вагаарецът се олюля. В следващия миг Фел бе принуден отново да се просне на пода, един откос мина на косъм от главата му. Той се сниши още, подаде ръката си и стреля напосоки. Вече се чуваха гръмовното трещене на бластерите на щурмоваците и странното бумтене на чарика на Драск. Офицерът внимателно изви глава, за да види какво е положението, и зърна право срещу себе си приклекнал за скок вълкодав.
Фел се отдръпна рязко в камбуза. Вълкодавът не бе преценил точно разстоянието, подмина вратата и Фел успя да стреля в гърба му, но животното като че ли изобщо не го усети, приземи се на палубата и се закова намясто. По нищо не личеше, че току-що бе получил смъртоносен изстрел. Извъртя се, изръмжа и скочи отново. Фел отстъпи и изстреля пълнителя в главата му, но без никакъв видим ефект. В последния миг се хвърли надясно, за да избегне сблъсъка, но вълкодавът не се остави да бъде измамен със същия номер втори път. Приземи се на пода, веднага се обърна и се стовари върху него.