Офицерът успя да избегне устремилите се към лицето му остри нокти по-скоро благодарение на късмета, отколкото на уменията си, пусна бластера и протегна ръце в отчаян опит да сграбчи врата на животното, преди да впиеше зъби в шията му. Вълкодавът извъртя глава във въздуха и впи челюсти в дясната му ръка. Фел извика, ужасяваща болка парализира тялото му. При сблъсъка набралото инерция от скока четириного го извади от равновесие и двамата се стовариха на пода. За щастие с лявата ръка той докопа вълкодава за врата и го извъртя, строполиха се един до друг и животното не успя да го затисне.
На няколко места в тялото му се забиха парченца от разбитите съдове, които причиняваха страшна болка, но врагът му като че ли не забелязваше подобни дреболии.
Фел стисна още по-здраво козината, бързо трябваше да измисли нещо, иначе щеше да загине. Тялото на вълкодава бе затиснало краката му, нямаше смисъл да се опитва да рита, дори и да знаеше къде са уязвимите му места. Дясната му ръка бе напълно безполезна, стисната в челюстите на вълкодава, а не смееше да пусне лявата, която държеше животното за врата.
Оставаха единствено очите на животното.
Фел впи поглед в тъмните очи, мъчейки се да прогони болката и да проясни съзнанието си. Щеше да е опасно, вероятно дори фатално, да пусне врата, но това като че ли бе единственият му шанс. Ако не направеше нещо веднага, щеше да изгуби напълно дясната си ръка и тогава краят щеше да настъпи бързо. Той се стегна, стисна мислено палци и посегна към очите с лявата ръка.
Очевидно вълкодавът бе очаквал точно това. С победоносно ръмжене пусна дясната ръка на Фел, изви се назад, тъй като сега вратът му бе свободен и кървавата паст се стрелна право към гърлото на имперския офицер. Фел нямаше накъде да мърда, бе загубил играта…
Изведнъж пред свирепата челюст се появи бяла бронирана ръка.
Вместо в меката човешка шия зъбите на вълкодава се сблъскаха с яка броня. Животното изръмжа недоволно и ръмженето прерасна в гневен вой, когато вълкодавът бе повдигнат за врата.
— Готови? — извика щурмовакът, вдигнал във въздуха гърчещото се животно.
— Готови — отвърна някой встрани. Първият щурмовак със сумтене извъртя жертвата през рамо и я хвърли в другия край на камбуза. Чу се стрелба от няколко бластера и настана тишина.
— Браво — измърмори разтреперан Фел и се опита да се изправи на крака. Първият щурмовак — беше Сянка — все още стоеше до него, сграбчи здравата му ръка и му помогна. — Точно навреме. Благодаря.
— За нищо — отвърна Сянка. — Как сте?
— Ще оживея — увери го Фел и огледа ръката си. Изглеждаше ужасно, но болката бе поносима, макар това вероятно да се дължеше на адреналина, който все още изпълваше кръвта му. След няколко минути щеше да е истински кошмар. — Какво стана?
— Довършихме ги — обади се Облак и пристъпи до него с превръзка и медицинска паста „Синтетична плът“. — Явно броните им не са предвидени за нашите бластери.
— А генерал Драск? — офицерът се опита да надзърне през двамата щурмоваци към вратата.
— Добре съм — обади се Драск и се появи зад Облак. — Съжалявам, че не успях веднага да се притека на помощ.
— Е, нали всичко приключи благополучно — Сянка разкъса ръкава му и Фел потръпна. — Уцелих го няколко пъти, но това не му направи никакво впечатление. Облак, само спри кървенето и ми дай някакви болкоуспокояващи, всичко останало може да почака. Важното е сега да съм в състояние да използвам ръката. И къде са им слабите места на тези изчадия?
— Май нямат — обади се Наблюдател, Облак прибра пастата „Синтетична плът“ и започна да навива бинта. — Вътрешната им структура като че ли е напълно децентрализирана, центровете на нервната система и важните органи са разпръснати из цялото тяло. За да ги убиете, трябва да ги превърнете буквално на кайма.
— Няма да го забравя — Фел огледа пресните белези по бронята на Наблюдател. — Още някой да е ранен?
— Дреболии — Наблюдател показа дупчицата в бронята на лявата си ръка. — Могат да почакат, докато се върнем на кораба.
Фел погледна към Драск:
— Стига изобщо да има кораб, в който да се върнем.
— Ще има — обеща мрачно Драск. — Чиските войници на борда на „Посланик Чаф“ ще ни чакат.
— Надявам се да сте прав. Това е достатъчно — спря той Облак, който понечи да му сложи втора превръзка. — Турболифтът все още ли работи, или експлозията го е повредила?