— Изглежда добре — отвърна Наблюдател. — Куката го проверява в момента.
— Джедаите се опитаха да се свържат с нас по време на битката — добави Сянка.
Фел изобщо не бе чул пиукането на предавателя си.
— Какво искаха?
— Да ни предупредят, че вагаарите са повече, отколкото очакваме — отвърна Наблюдател.
— Струва ми се, че вече го разбрахме — офицерът тръгна към вратата. — Някой отговори ли им?
— Не ми се вярва. Точно тогава бяхме малко заети.
— Напълно разбираемо — Фел вдигна бластера от пода. — Ще се свържем с тях по-късно.
Куката ги чакаше край пострадалата врата на турболифта, бронираният шлем се въртеше напред-назад и оглеждаше коридора във всички посоки.
— Турболифтът е в изправност — обяви той.
— Добре — Фел влезе вътре. — Да вървим.
— Какво ще правим сега? — попита Драск, когато кабината започна да се изкачва бавно и неохотно към К-5.
Фел се стегна. Ако го направеше, щеше да погази всичко, на което го бяха учили. Освен това щеше да е доста конфузно. Но друг начин нямаше.
— Сега, генерал Драск, ще ви помоля да поемете командването на щурмоваците до края на битката.
Не бе виждал чиса толкова изненадан.
— Молите ме да поема командването?!?
— Както сам посочихте, вие сте пехотинец — отвърна спокойно Фел. — Аз съм пилот. Нямам достатъчно опит в тези неща.
— Но все пак щурмоваците са под ваше командване. Толкова лесно ли преотстъпвате на други тази отговорност?
— Изобщо не е лесно — призна Фел. — Но ще е върхът на арогантността и гордостта да рискувам живота им, да не споменавам живота на нашите спътници, ако настоявам да ги командва един аматьор, когато имаме подръка истински професионалист. Не сте ли съгласен?
Драск го изгледа с присвити очи и след това най-неочаквано се усмихна. Първата истинска неподправена усмивка от страна на чис, откак имперските войници се бяха качили на борда на „Посланик Чаф“.
— Добре казано, командир Фел. Оттук насетне поемам командването на отряда — той вдигна пръст. — Аз съм сведущ по техниките на водене на бой, но пък вие познавате терена, така че нека командваме заедно.
Фел сведе глава. Знаеше, че на практика съвместното командване обикновено води до ужасни катастрофи, противоречащи си заповеди, сблъсъци и хаос. Но в този случай проблеми нямаше да се появят. Той щеше да осигурява необходимите данни и щеше да остави генерала да взема решенията.
Драск очевидно се бе досетил за намеренията му, което означаваше, че предложението за съвместно командване е само жест за спасяване гордостта на Фел, израз на уважение към ранга и опит да запази позицията му пред щурмоваците. Някои аспекти от военната философия на чисите направо подлудяваха Фел, но точно тези наистина му допадаха.
— Много добре, генерале. Приемам.
— Хубаво — очите на Драск проблеснаха, той вдигна чарика си. — Нека тогава покажем на вагаарите какво означава да водят война срещу обединените сили на Чиското господство и на Империята на ръката.
Фел се усмихна към щурмоваците.
— Да вървим.
Трите вълкодава се стрелнаха през заседателната зала подобно космати протонни торпеда и като един скочиха към ръцете, които държаха странното оръжие със синкаво острие. Мара хладнокръвно се отдръпна встрани и с три бързи замахвания ги повали на земята. В другия край на залата Джинзлър вече разбутваше креслата, които образуваха покрива на импровизираното убежище.
— Побързайте, моля — извика Фийса, бутна едно кресло и се наведе да хване Формби за ръката. — Аристокра Чаформбинтрано е ранен.
Мара прибра лазерния меч и се втурна към тях, като по пътя хвърли бърз поглед на проснатите на земята чиси и двамата млади мъже. Пресор бе коленичил до един от охранителите, но за нея бе ясно, че и на петимата вече не можеше да се помогне.
Избутаха масата и Фийса измъкна олюляващия се окървавен Формби.
— Всичко останали добре ли са? — Мара внимателно потърси някакви следи от рани и закачи лазерния меч на колана си.
— Никой друг не е ранен — отвърна Фийса, без да обръща внимание на кръвта по собственото си рамо. — Моля ви, помогнете му.
— Успокой се — Мара огледа тримата възрастни мъже, които излязоха иззад барикадата и се скупчиха до стената отсреща, сякаш се опитваха да останат колкото се може по-далеч от нея. Вероятно това бяха оцелелите от унищожението на „Изходящ полет“.
— Люк? Мара?
Тя посегна към Формби, а с другата ръка извади предавателя.
— Тук сме, Фел. Добре ли сте?
— Имахме малък сблъсък с вагаарите и косматите им домашни любимци. Внимавайте с тези вълкодави, трудно се убиват.