— А има и канал, с който изключваш заглушаването — обади се Джинзлър. — В случай че Биърш стигне до командния център и отново го включи.
— Ето тук е — показа копчето Пресор.
— Благодаря — Мара закачи предавателите на колана си.
— Внимавайте. Пазете се — Пресор погледна към тримата възрастни мъже в другия край на залата, след това — към племенницата си и сниши глас: — И нека Силата бъде с вас.
Пред турболифта имаше охрана от трима въоръжени вагаари. Няколко секунди след като пристигнаха Фел, Драск и щурмоваците, от тях не бе останал и помен.
— Захранването изглежда наред — обяви Наблюдател. — Вероятно електрическите червеи все още не са успели да стигнат дотук.
— Не биха ги пуснали тук — обади се Драск. — Джедаите казаха, че турболифтовете на носа вече са извън строя, така че вагаарите са оставили тези непокътнати, за да излязат на повърхността.
— Прав сте — съгласи се Фел, представяйки си разположението на кораба. — А по-точно им е необходим десният турболифт, само той би могъл да ги изведе на К-4.
— Което означава, че ще отделят доста сили за неговата охрана — каза замислено генералът. — Какво ще кажете, командир, това добро място ли е за засада?
— Сигурно — отвърна колебливо Фел. — Разбира се, вероятно те ще очакват именно тук да бъдат нападнати.
— Не казах нападение — очите на Драск заблестяха войнствено, — а засада. Турболифтовете на кърмата имат шест кабини, които могат да се съединяват, нали?
— Да, би трябвало да са като тези на носа.
— И отиват към К-4, К-5 и към складовото ядро?
Фел се усмихна, вече виждаше накъде биеше генералът.
— Да, точно така. Как предлагате да процедираме? Драск погледна към щурмоваците:
— Мисля, че ще е най-добре да ги разделим по двойки. Бих предпочел отряд от трима, но те доказаха, че могат да се справят с числено превъзходство.
— И ако поне двама не са с нас, вагаарите може да заподозрат нещо — съгласи се Фел. — Наблюдател, Сянка, какво ще кажете за една малка разходка?
— С удоволствие, командир — отвърна Наблюдател. — Какво искате от нас?
— Ще заемете позиция там, където шахтата от складовото ядро се свързва с шахтата между К-4 и К-5 — обясни Драск. — Ние ще се опитаме да вкараме вагаарите в кабините. Когато потеглят към К-4, ще ви сигнализираме и вие ще ги унищожите. Какво ще кажете?
— Лесна работа. Ще се изкачим с кабината там, където двете шахти се съединяват, ще излезем и ще заемем позиция.
— И тъй като ще сте извън полесражението, лесно ще стреляте по останалите — добави Фел. — Но внимавайте да не повредите всички кабини, тъй като после няма да има как да се изкачим на повърхността.
— И внимавайте за капана, който Пресор ни бе спретнал на идване — предупреди Куката. — Вероятно и тези кабини са омотани с жици.
— Ще се справим. Сега вече знаем каква е схемата, ще се качим на покрива на кабината и ще махнем жичките.
— Добре — кимна Фел. — Всички ли са наясно със задачите си? Щурмоваците кимнаха.
— В такъв случай пристъпвайте към изпълнение на заповедите — обяви Драск. — Избягвайте да използвате предавателите освен в краен случай — врагът може да ви локализира по излъчването и да предугади действията ви. И нека богът на войната възнагради усилията ви.
Наблюдател и Сянка бойко поеха към кабината.
— И сега какво? — попита Фел, когато скърцането на турболифта заглъхна. — Какви са плановете за нас?
— Първо ще се екипираме — Драск се наведе и смъкна от мъртвия вагаарец шлема и бластера. — За нещастие бронята ще ни е малка. Но все пак и оръжията са достатъчни. Изберете си и вие оръжие, командир, и да измислим как най-добре да се промъкнем към врага.
Люк предпазливо подаде глава иззад извивката на коридора. Някъде наблизо усещаше две враждебни създания…
В главата му проблесна искрица от Силата и той се шмугна назад в мига, в който два изстрела прелетяха край лицето му.
— Добре, добре — измърмори той на глас. Значи бяха по-близо, отколкото бе смятал. Хубаво, че го бе разбрал със сигурност.
— Някой да ти е казвал, че, да си говориш сам на глас, е лош знак? — обади се иззад гърба му Мара.
— Когато Силата е с теб, никога не оставаш сам — отвърна сериозно Люк, извърна се и премига изненадано, когато зърна момичето на няколко крачки зад съпругата му. — Имаме си компания?
— Така изглежда. Нали не си забравил Евлин?
— Разбира се. Здравей, Евлин.
— Здравейте — отвърна притеснено момичето. — Съжалявам за… случилото се.