— Няма проблем — Люк вдигна въпросително вежди към Мара.
— Дълга история. А и аз не я знам цялата. Накратко, Джинзлър смята, че тя ще е в по-голяма безопасност с нас, отколкото при нейните хора.
— Ясно — Люк остави любопитството си незадоволено и се зае с належащите проблеми. — Чу ли разговора с Фел?
— Дето ни казва да отблъснем вагаарите обратно към турболифтовете? — тя кимна. — Пресор се свърза с хората си и се оказа, че вагаарите не закачат колонистите, стига да не им се пречкат на пътя.
— Явно предпочитат да ги обрекат на бавна и мъчителна смърт.
— Като за целта щедро разпръсват електрически червеи — Мара се поколеба. — Може и да не успеем да спасим крайцера, Люк.
Той вече бе стигнал до същото заключение.
— Трябва да направим всичко възможно. И колкото по-бързо се справим с вагаарите, толкова по-малко проблеми ще имаме. Охранителите на Пресор ще са в готовност ли да ни помогнат за настъплението?
— Не ми се вярва. Четирима от тях са в територията на вагаарите, но старите им оръжия едва ли са в състояние да пробият броня. Освен това се оказа, че двама са били зашеметени от щурмоваците при преминаването им през К-6 и вече са добре. Това пооправи малко настроението на Пресор.
— Хубаво е съюзниците ти да са в добро настроение. Нека му помогнем малко, като му кажем да държи хората си настрани. Числено превъзходство и старо оръжие са лоша комбинация.
— Вече го сторих. Добрата новина е, че вероятно и вагаарите не са кой знае колко въоръжени. Досега срещу нас са използвали само чарици и стари бластери, явно не са си донесли свои оръжия, а са измъкнали от „Посланик Чаф“ и К-4 необходимото.
— Сигурно си права. Не са искали да рискуват чисите да ги засекат, когато проверяват совалката им за електрически червеи. Следователно ще имат същия проблем с остарелия тибански газ.
— Точна така. Но все пак численото превъзходство остава — тя вдигна лазерния меч. — Явно победата зависи от нас.
— И от щурмоваците — Люк се намръщи, някакъв звук в далечината прикова вниманието му. — Чу ли го?
— Звучи като престрелка — сбърчи чело Мара, концентрирайки се.
— Може би все пак са решили, че си заслужава да изпозастрелят част от колонистите.
— Или пък някой от хората на Пресор е решил да се прави на герой. И в двата случая е крайно време да се намесим.
— Съгласен съм — Люк извади лазерния си меч. Двамата вагаари ги дебнеха, но едва ли очакваха фронтална атака. — Готова ли си?
— Абсолютно.
— Отново! — заповяда Драск.
Фел кимна и стреля с взетия от мъртвия вагаарец бластер в стената отсреща, характерният свистящ гръм на старото оръжие отекна надалеч.
— Е?
— Звучат доста разтревожени — отвърна генералът, допрял до ухото си вагаарския шлем. — А, ето и заповед.
Офицерът се намръщи:
— Откъде сте сигурен, че е заповед? Нали не говорите техния език?
— Тонът на заповедта е един и същ на всички езици. Остава само да се надяваме, че е точно тази заповед, която очакваме.
— Идват — обади се Куката и подаде глава иззад ъгъла, зад който се бе скрил с Облак.
— Имайте готовност — Драск махна: — Стреляйте отново. Фел се подчини, като едновременно се опитваше да държи под око коридора и в двете посоки. Измежду изстрелите чуваше приближаването на забързани стъпки…
Изведнъж пред тях изникнаха петима вагаари, които се бяха устремили да окажат помощ на сънародниците си. Успяха да дадат само един стреснат залп и щурмоваците ги покосиха.
— Добре — генералът огледа със задоволство резултата. — Петима по-малко. Накъде предлагате да се насочим сега?
— Насам са аварийните генератори — посочи Фел. — Нали няма да опитате същия номер още веднъж?
— Нищо подобно — увери го Драск. — Време е да пренесем битката в полето на врага. Другите щурмоваци вече сигурно са заели позиции, така че нека се опитаме да подгоним вагаарите към тях.
— Аха. В такъв случай вероятно е по-добре да тръгнем по сервизния коридор на флуидните системи. Той излиза в коридора малко преди преддверието на десния турболифт и в самото преддверие.
— Възможно ли е вагаарите да са оставили часови?
— Не ми се вярва. Вероятно изобщо не са забелязали панелите на сервизния коридор.
— А има ли изходи за бягство?
— Има врати към главната машинна зала и към втория команден комплекс. Там можем да спрем цяла армия.
— Чудесно. Водете ни.
Фел предпазливо пое през малките помещения, дебнейки за мотаещи се безцелно вагаари. Стигнаха до вратата на сервизния коридор, но тя бе затворена.
— Не мога да разбера откъде се появяват — измърмори Фел и разтърка превързаната си ръка, докато наблюдаваше как Облак и Куката се опитват да отворят вратата. — Техният кораб няма как да ни е проследил, нали?