— Няма — увери го Драск. — Но предвид на тяхната технология за хибернация отговорът е очевиден.
— Но… аха — млъкна смутен Фел. Наистина бе очевиден. Трите запечатани помещения в совалката, които уж били отворени към космоса.
— Точно така — потвърди Драск. — Макар че малка част от тях наистина е била отворена към космоса.
— Да, тази до вратата — кимна Фел. — В противен случай една проверка от ваша страна щеше да покаже, че данните им са подправени.
— Сигурно са намерили някакъв начин да запечатат отново помещенията. И са измислили нападението над Естош, за да му дадат повод да остане на кораба.
— Само дето не е измислица, те наистина стреляха по него. Явно вагаарите жадуват за отмъщение.
— Вероятно. Или пък са мотивирани от нещо далеч по-практично.
От вратата се чу щракване.
— Готово — обяви Облак.
— Добре — кимна генералът. — Продължаваме.
Облак тръгна пръв, следван от Куката, Драск и Фел. Коридорът бе по-тесен, отколкото изглеждаше в оперативното ръководство за управление на крайцерите от „Изходящ полет“, раменете на щурмоваците почти опираха в тръбите и кабелите по стените. Двама човека нямаше как да се разминат. Което означаваше, че ако им се наложеше да се връщат, Фел щеше да е начело на колоната.
Но вагаарите май наистина не бяха забелязали изхода на сервизния коридор. Не се виждаше и следа от часови или вражеско присъствие. По всичко личеше, че тук никой не бе влизал от години, и на няколко пъти Фел едва се сдържаше да не се разкиха от носещия се изпод ботушите им прахоляк. Щеше да е срамота да хвърлят толкова усилия, за да се промъкнат незабелязано, и накрая да издадат присъствието си с едно кихане.
Стигнаха безпрепятствено до набелязания изход. Драск махна на щурмоваците да застанат от двете страни на панела, присегна се край тях и докосна бутона за отваряне.
За щастие този път вратата не заяде. Щурмоваците бяха готови и откриха огън веднага щом панелът се отдръпна.
— Вижда ли се нещо? — опита се да надвика шума Фел.
— Пълно е с вагаари — отвърна кисело Драск.
Вагаарите бързо се окопитиха и отвърнаха на огъня, точните попадения оставяха черни следи по бронята на щурмоваците, които ритмично и методично въртяха бластерите си, но вражеският огън, вместо да намалее, сякаш се увеличаваше. Колкото и войници да бе довел Биърш, като че ли в този момент повечето от тях бяха тук.
А дори и легендарният петстотин и първи отряд имаше граници на възможностите си.
След няколко секунди Драск стигна до същото заключение. Присегна се отново и докосна бутона. Вратата се затвори и изстрелите на вагаарите забарабаниха по метала.
— Да се надяваме, че ги посплашихме достатъчно и сега ще започнат отстъплението си — обяви той и побутна Фел назад. — Време е да се измъкваме.
— Добре.
Фел се извърна и застина намясто. Към тях в индийска нишка се прокрадваха вагаари.
Очевидно врагът все пак не бе пропуснал съществуването на сервизния коридор.
ГЛАВА 21
Люк присви крака, оттласна се и изскочи от вратата, зад която се бе скрил. Пробяга няколко метра по коридора, отблъсквайки изстрелите с лазерния меч, и свърна в следващото помещение.
Озова се в стара спалня, превърната в зала за игра. В ъгъла се бяха сгушили няколко изплашени млади двойки.
— Спокойно — опита се да им вдъхне кураж той. — Засега сте в безопасност.
Не му отговориха. Той въздъхна и предпазливо надникна в коридора. Беше се надявал необяснимото недоверие към джедаите да се е запазило само сред хората, които са били свидетели на унищожаването на „Изходящ полет“. Но каквато и да бе причината за омразата им, те бяха успели да я предадат и на следващите поколения.
За нещастие, ако Джинзлър бе прав, нямаше да е безопасно да остави тук Евлин. Явно щеше да се наложи да я водят със себе си чак до турболифтовете.
Зад него Мара подаде сигнал, че са готови. Той вдигна лазерния меч и отново излезе в коридора. Вагаарите откриха огън. Двамата с Мара вероятно не намаляваха кой знае колко числеността им с маневрите си, но поне със сигурност ги караха да отстъпят.
Зад него се чуха стъпки, Мара и Евлин се скриха в помещението, от което той бе изскочил преди миг.
— Готово! — извика Мара. Люк се прибра при тях.
— Добре ли сте?
— Да — кимна Мара. Евлин изглеждаше доста развълнувана, но иначе май бе невредима. — Забеляза ли, че вагаарите си имат собствена система за заглушаване?
— Не — отвърна намръщено Люк. — Кога са я включили?