— Не е вярно! — Джинзлър едва удържаше гласа си спокоен. Беше се съмнявал в психическото здраве на Кийли още преди вагаарите да бяха насъскали вълкодавите си, но сега съмненията му се превръщаха в увереност. — На борда на чиския кораб има специалисти, които ще ни помогнат в борбата срещу електрическите червеи. Колкото по-бързо ги доведем тук, толкова по-скоро ще възстановим операционната система на кораба ви.
Кийли изсумтя:
— А, да. Звучи толкова логично — изправи се рязко. — Все пак професията ви е да лъжете хората, нали?
— Седни, Кийли!
Джинзлър изви глава към приемната, където бяха Улиър и Таркоса. Двамата мъже гледаха намръщено Кийли.
— Седни — повтори Улиър. — Или по-добре се върни в стаята си.
— Но той е лъжец, Час — настоя Кийли. — Лъже ни в очите!
— Възможно е — съгласи се студено Улиър. — Но сега седни. За момент двамата приковаха погледи, след това Кийли изсумтя шумно и се отпусна в креслото си.
— Лъжец — прошепна той и отново впи поглед в пода. Лекарката погледна Джинзлър и на него му се стори, че долавя ново напрежение в лицето й.
— Ще направя изследване на кръвта му. Възможно е да успея да синтезирам някаква плазма за него. Няма да е като истинска кръв, но е по-добре от нищо.
— Със сигурност ще помогне — кимна Джинзлър. — Благодаря.
Лекарката се усмихна за миг и се отдалечи. Фийса се намърда на нейното място до операционната маса, лицето й бе набраздено от тревога.
— Ще се оправи — опита се да я успокои Джинзлър, макар да си даваше сметка, колко малко вероятно бе аристокра да се възстанови. Може би Кийли бе прав и той наистина бе лъжец. — Организмът му е силен и кръвотечението вече е спряно. Ще се оправи.
— Знам — Фийса се опита да се усмихне, въпреки че очевидно също си даваше сметка за сериозността на положението. — Просто…
— Той ти се пада роднина, нали? — смени темата Джинзлър. — Така и не разбрах какви точно са връзките в чиските управляващи фамилии.
Тя го гледаше невиждащо.
— Деветте управляващи фамилии са като всички останали. Кръвното родство и заслугите осигуряват напредък в йерархията. Както във всички останали семейства — отново сведе поглед към Формби. — Това не биваше да се случва. Не го бяхме планирали.
Формби поотвори очи:
— Стига, Фийса — прошепна той. — Замълчи.
— Какво? — възкликна озадачено Джинзлър. — За какво говори той?
Фийса извърна глава:
— За нищо — отвърна тя, гласът й изведнъж прозвуча приглушен.
По гърба на Джинзлър полазиха тръпки.
— Фийса? Какво става?
— Моля ви, посланик — прошепна Формби. — Ще ви… разкажа всичко… после. Не сега… — главата му падна на една страна, натам, където Кийли седеше, впил поглед в пода, и си мърмореше тихо.
В гърлото му сякаш заседна буца, изведнъж се сети за разговора зад барикадата. „Наистина ли не знаехте кои са?“, бе попитал Улиър. „Естествено, бе отвърнал възмутено Джинзлър. Да не мислите, че иначе щяхме да ги вземем с нас?“ Тогава Улиър бе казал: „Някои от вас спокойно биха го сторили. Например наследниците на тези, които се опитаха да унищожат «Изходящ полет» преди петдесет години“. И тогава внезапно Фийса се бе намесила и бе сменила темата.
„Наистина ли не знаехте кои са? Наистина ли не знаехте кои са?“
— Добре, аристокра — прошепна той, усещайки как целият изтръпва. — После ще поговорим.
— Ето там! — извика Драск. — Погледнете!
Фел изненадано се извърна надясно. До такава степен бе вглъбен в усилието да запази живота си, че не бе забелязал кога бяха стигнали до вратата. Стреля още два пъти в сервизния коридор и рискува да потърси с поглед копчето за отваряне. Ето го, на половин метър над главата му.
— Кука! — извика той. — Зашеметяваща граната!
— Шак! — прошепна през пресъхнало гърло щурмовакът. „Шак“ на ейскарийски означаваше „слушам“. Очевидно Куката бе твърде съсредоточен в задачата си да се задържи на крака, за да превежда на основния език. Фел се надяваше щурмовакът да не забрави да свали предпазителя на гранатата, преди да я хвърли.
— Готови… — пое си дълбоко дъх и натисна копчето. — Хвърляй!
Вратата със скърцане започна да се отваря. Вагаарите отвън се извърнаха към източника на шума и Куката хвърли гранатата. Фел докосна копчето отново и панелът неохотно пое обратно, механизмът едва не блокира при двете противоречащи си команди… И в този миг стената на сервизния коридор като че ли цялата се изви навътре от експлозията на гранатата.