— Сега! — извика Фел, натисна копчето за трети път, превключи бластера на автоматична и изпразни пълнителя във вагаарите в коридора. Вратата се отвори изцяло и той се шмугна навън.
Приземи се на пода в преддверието на турболифта между двама вагаари, които лежаха в безсъзнание. Изправи се на крака, пренебрегвайки болката в изтръпналите мускули, обърна се и помогна на Драск да се измъкне навън.
— Какво беше това? — попита чисът и замаяно прекрачи проснатия вагаарец в краката си.
— Зашеметяваща граната — отвърна Фел, огледа се и пъхна нов пълнител в бластера. — Зашеметява всичко живо за няколко минути.
— Значи след това те ще се събудят? — попита Драск. Куката се показа на прага и Фел го сграбчи за ръката, за да го задържи да не падне, присвил очи при вида на десетките пукнатини и дупки в обезобразената броня. — Що за оръжие е това?
— Такова, което се използва, когато не си сигурен дали врагът не държи заложници — отвърна ядосано Фел. Облак още се бавеше, Фел се присегна, сграбчи го и го издърпа през отвора. — Хайде, да изчезваме от тук.
Но вече беше късно. Вагаарите започваха да се изправят и да се прицелват в нападателите. При скоростта, на която в момента бяха способни Куката и Облак, едва ли щяха да стигнат до кабината, преди врагът им да се възстановеше напълно. Оставаше им само една възможност — да останат на мястото си и да се опитат да унищожат колкото се може повече вагаари, преди да загинат.
— Слушайте! — обади се напрегнато Драск. — Чувам приближаването на турболифт!
Фел наостри уши и долови скърцането. Вероятно кабината бе пълна с врагове, но ако успееха да ги изтребят, преди да се усетят, поне щяха да си осигурят някакво прикритие.
А ако вагаарите в преддверието не се съвземеха в следващите две минути, те можеха да се качат в турболифта и да се измъкнат.
— Напред — ръгна той Драск и побутна Облак.
Поеха сред зашеметените вагаари, щурмоваците се олюляваха като пияни и Фел правеше всичко възможно, за да им помогне да вървят по-бързо. Драск явно не го бе грижа за ранените, затова измина разстоянието значително по-бързо и вече бе пред вратата, когато тя се отвори. Пъхна чарика си вътре и понечи да стреля, но се спря.
— Празна е! — извика той, обърна се и откри огън по вагаарите, които започваха да се изправят. На сантиметри от главата му профуча изстрел, но той невъзмутимо се прицели и свали вагаареца, който бе стрелял. — Побързайте!
Чисът повали още трима вагаари, докато Фел и щурмоваците влизаха в кабината.
— Готово! — извика офицерът и набута щурмоваците навътре. Вражеският огън все още бе доста хаотичен, но вагаарите всеки момент щяха да се окопитят и да си поправят мерника. — Натиснете копчето!
— Към складовото ядро ли? — попита Драск, без да спира да стреля.
— Да — каквито и подкрепления да бе довел Биърш, те несъмнено щяха да са на К-4 и точно в момента изобщо не му се искаше да попада на тях. — Хайде, натиснете го!
Драск се подчини. Не последва нищо. Генералът пробва отново, след това натисна и копчето за К-4. Пак нищо.
— Какво става? — извика Фел.
— Не работи! — изрева Драск. — Вагаарите са го блокирали! Вражески залп затрополи по вратата.
— Насам! — той сграбчи Драск за ръката и го издърпа навътре. Е, това беше краят. Врагът бе предусетил хода им и сега те бяха хванати в капан, от който нямаше измъкване.
Фел бе подвел хората си, бе подвел адмирал Парк, аристокра Формби и останалите чиси.
Но ако врагът очакваше да загинат мирно и тихо, то щеше да бъде жестоко разочарован. Облак и Куката лежаха на пода в безсъзнание, бластерите висяха свободно в отпуснатите им ръце. Фел сграбчи оръжието на Облак, погледна нивото на пълнителя и се завъртя към вратата. Навън вагаарите се движеха уверено и се приготвяха за финален щурм. Фел се прицели през вратата, стегна се и…
Изведнъж таванът на кабината се продъни сред ужасяващ трясък от изпочупен метал и пластмаса. Фел инстинктивно се сгуши и притвори очи. Изстрелите замлъкнаха за миг, той се извърна и премига смаяно. Пред него, на прага на кабината, сред прахоляка и отломъците стояха двама щурмоваци.
Наблюдател и Сянка бяха пристигнали.
В преддверието на турболифта бяха останали трийсетина вагаари. Нямаха никакъв шанс. Двамата щурмоваци стояха рамо до рамо на вратата, свежи и готови за бой, посрещаха изстрелите, без да трепнат, и систематично унищожаваха противника.
Фел се отпусна на пода до Куката и Облак, бластерът падна от ръката му, напрежението от битката за оцеляване бавно започваше да го напуска. И едва сега цялото му тяло изтръпна от болка от десетките рани по ръцете, краката и гърдите. Очевидно все пак не бе невредим.