След края на сражението му бе необходима помощта на Драск, за да успее да се изправи на крака.
Двамата вагаари стреляха отново, но изстрелите отскочиха от острието на лазерния меч. Люк продължи решително напред, като оставяше Силата да води ръката му, скъсявайки разстоянието между него и нападателите. Престрелката в далечината бе затихнала преди минута. Концентрацията, необходима за отклоняването на вражеския огън, ограничаваше сетивата му и той не знаеше какъв бе изходът от сблъсъка, но като че двамата с Мара бяха закъснели.
Вагаарите усилиха огъня. Той стисна зъби, трябваше да устои на атаката им…
Изведнъж към писъка на бластерите им се прибави трещенето на по-съвременни оръжия. За миг двата звука се извисиха в смъртоносен дует и след това всичко утихна.
— Люк? Мара?
Люк свали лазерния меч, гърдите му се вдигаха учестено, той премига да проясни зрението си и отново отвори съзнанието си за околния свят. Гласът и излъчването бяха много познати…
— Тук сме, Фел — извика Мара и се появи зад гърба му, следвана от Евлин. — Хайде Люк, те са ранени.
Люк разтърси глава, избърса потта от челото си, прибра лазерния меч и ги последва надолу по коридора. Вече усещаше болката, която се носеше на вълни към тях. Двете групи се срещнаха на следващия завой до телата на тримата вагаари, които Люк бавно бе карал да отстъпват.
— Тези последните ли са? — посочи с бластера си един от щурмоваците.
— Доколкото знам — отвърна Люк и ги изгледа със загриженост, примесена с възхита. Четиримата щурмоваци сякаш излизаха от ада на войната, лъскавата им броня бе почерняла и надупчена. Гръдните плочки на двама от тях бяха почти напълно изпарени, а самите те бяха ранени най-малко на десетина места. Беше трудно за вярване, че изобщо все още са живи, да не говорим, че едва се крепяха на краката си. Фел също не изглеждаше в превъзходна форма и макар да вървеше сам, Драск бе край него, готов да го подкрепи, ако залитне. — Виждам, че не сте стояли със скръстени ръце.
Думите му бяха простички, но съответстваха на нехайното достойнство, което излъчваха шестимата смелчаци.
— Съжалявам, че не успяхме да дойдем по-бързо.
— Е, справихме се някак — гласът на Фел бе скован, очевидно се стремеше да не показва изгарящата го болка. — Страхувам се, че оставихме доста голяма каша край турболифта.
— Не се тревожете, ще се погрижим. Знаете ли къде е Биърш?
— Не сме го виждали — Фел погледна въпросително другарите си и те безмълвно кимнаха. — Сигурно е успял да стигне до К-4, преди да се справим с ариергарда.
— С ариергарда ли? — възкликна Мара. — Да не би да има още?
— Със сигурност — отвърна един от щурмоваците. — Чухме ги да човъркат нещо в шахтата на турболифта, когато идвахме насам.
— Едва ли сте успели да ги преброите? — обади се Люк. Щурмовакът поклати глава:
— Бяхме твърде заети, за да им обърнем внимание.
— Аз направих няколко груби изчисления — каза Драск. — Предвид на размера на трите затворени помещения на совалката на вагаарите смятам, че Биърш може да разчита на около триста войници.
Люк подсвирна:
— Триста? Били са натъпкани като сардини.
— С тяхната техника на хибернация е напълно възможно.
— И какво правеха в шахтата на турболифта? — обади се внезапно Евлин.
Всички се извърнаха към нея:
— Какво? — попита Фел.
— Казахте, че са били в шахтата на турболифта. Не сте ги преброили, но поне не погледнахте ли да видите какво правят?
Двамата по-невредими на вид щурмоваци се спогледаха.
— Не — призна единият. — Човъркаха нещо по пилона, но не видяхме какво.
— Тогава ни висяха по-важни неща на главата — добави другият.
— Е, да понапрегнем малко мозъците си — каза Люк. — Какво би могъл да измисли Биърш?
— Има по-бърз начин да го разберем — обади се Мара, наведе се до един от мъртвите вагаари и издърпа шлема му. — Нека го попитаме.
Огледа различните копчета по шлема и включи вградения предавател.
— Здравей, Биърш — заговори тя в микрофона. — Тук е Мара Джейд-Скайуокър. Как е положението?
Последва дълга пауза.
— Биърш? — извика тя отново. — Хайде, вагаари, съвземете се малко.
— Съжалявам, но генерал Биърш не може да ви отговори в момента — отвърна смътно познат глас. — Значи все още си жива, Джейд?
Люк се намръщи. „Генерал Биърш“, гледай ти!
— А, Естош! Ние все още сме живи, ти също — страхотен ден за всички нас.
— Не за всички, джедай — отвърна със злобно задоволство Естош. — Но за вагаарите това наистина е прекрасен ден. Къде си?