Напорът изчезна, налягането започна да се възстановява. Той изпусна сдържания дъх и внимателно напълни дробовете си. Долавяше се едва доловим мирис, но отровния газ бе твърде разреден, за да представлява някаква опасност.
Огледа се. Вагаарите лежаха мъртви върху командните табла и по пода.
Въздъхна. „Джедаите уважават всички форми на живот…“
— Хайде, Люк, чака ни още работа — извика Мара.
Люк се обърна към нея. Тя се бе привела над навигационното командно табло, към което се бе стремял Естош, преди да умре.
— Идвам. Какво е направил?
— Точно каквото очаквах — изсумтя Мара и той усети мрачното й задоволство. — Добре, че го хванах навреме. Сега само трябва да измислим какво ще правим — кимна към илюминатора.
Люк се извърна. Последните команди на Естош бяха насочили крайцера към командната станция на чисите.
Положението на чисите бе твърде незавидно. Кръжащите около станцията изтребители бяха маневрени и тежковъоръжени. Защитните полета на базата все още издържаха, но методичните атаки на вагаарите бързо щяха да сломят съпротивата. Встрани от битката бе изтребителоносачът, който празен приличаше на изсъхнала шушулка.
— Виж какво са постигнали за няколко минути — прошепна Мара. — Тези типове са доста добри.
— Това ли видя в радарната зала? — попита Люк. Тя кимна, клатейки глава:
— Да, онова вероятно е било заповедта за атака. Нищо чудно, че Формби е търсел повод да им види сметката.
— Едва ли ще им е нужен друг — отвърна Люк и отиде до командното табло на оръдията. — Мислиш ли, че това старо корито все още е годно за бой?
— Срещу толкова малки изтребители? В никакъв случай. А и сме само ние двамата. Освен това едва ли разполагаме с нещо повече от антиметеоритните лазерни оръдия. Траун е унищожил всички тежки оръдия още преди петдесет години.
Едно от командните табла изпиука и се чу вагаарски глас.
— Забелязаха ни — пристъпи натам Мара. — Искаш ли да им кажеш нещо?
— Почакай малко — спря я Люк, в съзнанието му се зараждаше идея. — Не отговаряй. Намери радара и ми кажи какво е положението на изтребителоносача.
Усети объркването на Мара, но тя пое по мостика без въпроси. Люк тръгна в другата посока — към командните табла на оръдията. Може би Траун бе пропуснал нещо.
Не. Индикаторите на всички турболазерни и йонни оръдия светеха червено.
— Готово — извика Мара. — Носачът е за отписване. Енергията му е на привършване, животоподдържащите системи са на червено, засичам сериозни пробойни в корпуса на кърмата и на носа.
— Вероятно там са се намирали тежките оръдия — отвърна със задоволство Люк. — Надявах се чисите да са успели да го поразтърсят, преди да ги обградят.
— Но все пак остават изтребителите — изтъкна Мара. — А ние сме без никакви оръжия.
— Няма да ни трябват — увери я Люк. — Върни се на навигационното командно табло…
Изведнъж по корпуса забарабани лазерен огън.
— Какво ста…?
— Чиски изтребители — отвърна Мара и сграбчи командното табло, за да се задържи на крака, тъй като подът се разлюля под краката им. — Най-малко двайсет.
Люк прехапа устни. Беше измислил невероятен план, а сега чисите заплашваха да го провалят напълно. И да унищожат крайцера.
— Ще излъча съобщението на Формби — предложи Мара, нов залп разтърси корпуса. — Ако ни повярват…
— Недей! — спря я Люк и се огледа. Трябваше да е тук някъде. — Никакви съобщения. Въведи в навигационния компютър курс към станцията.
— Какво? Люк…
— Не спори! — извика той, приближи се до командното табло и огледа околните екрани. — Ако се свържем с чисите, вагаарите ще разберат, че предавателят ни е в ред.
— И това проблем ли е?
— Да, и то голям — крайцерът бавно започна да се извърта. — Трябва да изглеждаме така, сякаш крайцерът все още е под командването на Естош, но без предаватели и… — той замълча. Най-сетне намери командното табло за антиметеоритните лазерни оръдия, беше между командното табло за йонните оръдия и командното табло за предните защитни полета. — Поддържай този курс — заповяда той и включи лазерните оръдия. Лампичките веднага светнаха в зелено. — Добре. Каква точно бе паролата на Драск?
— Две-пауза-едно-пауза-две — отвърна Мара. — Изобщо не разбирам какво правиш.
— Стискай палци — изтребителите на чисите се приготвяха за нов удар. Люк стисна палци наум, насочи лазерното оръдие над първите изтребители и натисна копчето: изстрел, изстрел; пауза; изстрел; пауза; изстрел, изстрел.