В първия момент нищо не се случи. Изтребителите завършиха виража, прегрупираха се и се понесоха отново към крайцера. Люк изстреля сигнала още веднъж, отново прицелвайки се встрани от изтребителите. Те продължиха напред, той подаде паролата за трети път…
И изтребителите прелетяха над крайцера и по корпуса затрещяха изстрели. Само че този път не се чуха експлозии при попаденията, нямаше изпаряване на метал, нито сътресения — просто нищо.
— Не може да бъде! — извика Мара. — Намалили са мощността на лазерите до минимум. Разбрали са сигнала!
— И са достатъчно умни, за да не се издадат пред вагаарите — отвърна Люк и отново закрачи по мостика, явно търсейки нещо. — Чисите май започват да ми допадат.
— Идват отново — докладва Мара. — Да продължа ли същия курс?
— Да — Люк най-сетне откри това, което му трябваше. Включи таблото и попита: — Къде са изтребителите на чисите?
— Вляво от нас.
— Добре. Извърти ни към вагаарите.
— Ясно.
Големият кораб бавно започна да се извърта и Люк насочи вниманието си към атакуващите вагаари. Ако реагираха така, както всеки пилот на изтребител би реагирал при тези обстоятелства…
Сдържа дъха си. Вагаарите прекратяваха нападението на станцията!
— Продължавай! — заповяда той, прикривайки вълнението си. — Трябва да сме между чисите и вагаарите.
— Чисите стрелят отново. И този път само за показно.
— Страхотно — Люк не отделяше погледа си от вагаарите. Те напълно изоставиха станцията, прегрупираха се и се насочиха право към крайцера.
Мара също бе забелязала маневрите им.
— Люк? — извика тя нерешително.
— Довери ми се — присегна се и натисна копчето на командното табло пред себе си.
Някъде дълбоко под тях се чу скърцане и металните врати на предния десен хангар неохотно се отвориха. Мара подсвирна:
— Шегуваш се! Нали не мислиш, че те… не го вярвам!
— Разбира се, че ще го направят. Все пак техният носач е извън строя. Къде другаде биха могли да отидат?
— Ти си най-самоуверената луда глава в галактиката — поклати глава тя.
— По-луд дори и от Хан ли? — попита невинно Люк. — Благодаря ти.
— Това не е комплимент. Пое невероятен риск.
— Не е точно така, все пак познавам мисленето на пилотите на изтребители. За тях най-важното нещо в битката е да има къде да се приберат — усмихна се изкривено. — И за вагаарите ние сме техният хангар.
Двамата стояха и наблюдаваха как и последният вагаарски изтребител се скрива в крайцера.
— Готово — обяви Люк и натисна копчето да затвори голямата врата на хангара. — Сега вече може да излъчим съобщението на Формби. Сигурен съм, че чисите няма да имат нищо против да ни помогнат да съобщим лошите новини на вагаарите.
Командирът на станцията Прарденчифлар бе висок, с прошарена гарвановочерна коса и блестящи червени очи, в които се четеше неприкрито раздразнение. Ако Мара правилно тълкуваше имената и чертите на лицето, той несъмнено бе някакъв роднина на генерал Драск.
— Благодарим ви за помощта — обяви той сковано, погледът му следеше чисите, които обикаляха по мостика на крайцера и оглеждаха оборудването. — Сега става ясно, че съветът на аристокра Чаформбинтрано е бил основателен.
— Макар че преди сигурно не сте смятали така? — обади се Мара.
Блестящите червени очи се впиха в нея за миг.
— Какво съм смятал преди, няма значение — отвърна той и отново отмести погледа си. — Помогнахте ни да защитим народа и военните си тайни. Това е голяма услуга от страна на хората — изведнъж сякаш го обзе внезапно съмнение: — Военните ни тайни са в безопасност, нали?
— Така смятаме — увери го Люк. — Успяхме да хвърлим поглед на записите на предавателя, преди да се качите на борда. Естош е излъчил само едно съобщение и то е на къси вълни към изтребителоносача.
— А няма как да е изпратил друго по-рано заради естественото заглушаване в Редута — добави Мара.
— Разбирам — измърмори Прарденчифлар. — Надявам се, че разчитате правилно записите.
Мара и Люк се спогледаха. Въпреки официално изказаната благодарност беше ясно, че вътре в себе си командирът не е чак толкова впечатлен от хората и техните способности. Също както Драск в началото на мисията.
Сега бе моментът малко да му променят представите.
— Какво ще стане с вагаарите? — попита тя.
— Вагаарите извършиха враждебен акт срещу Чиското господство — отговори командирът безизразно. — Сега се събира нашата флота и се изпращат разузнавателни кораби да търсят местоположението на врага.
— Това ще им отнеме доста време. Вагаарите може да се крият къде ли не. Докато ги откриете, те ще разберат, че отрядът на Естош закъснява, и ще избягат.