— Имате ли друго предложение? — попита троснато Прарденчифлар. — Или споменатите от аристокра Чаформбинтрано джедайски способности ви позволяват да измъкнете местоположението на базата на вагаарите от мъртъвците?
— В интерес на истината няма как да го направим и от живи хора. Но не е необходимо — Мара посочи навигационното командно табло. — Информацията е там.
— Значи това е правил Естош! — възкликна Люк. — Мислех си, че просто извежда крайцера от хиперпространството.
— Не, той планираше дългосрочния курс — отвърна Мара, забавлявайки се на изписаното върху лицето на чиса объркване. — Нали разбирате, командир, Естош знаеше, че битката е свършила, щом ние сме стигнали до мостика. Надяваше се да убие всички ни с последното си тайно оръжие и дори с цената на живота си да закара крайцера при вагаарите.
— Затова ние му позволихме да въведе в компютъра координатите на базата, така че крайцерът автоматично да се прехвърли там — добави Люк.
— Където вероятно ще го чакат повечето им големи кораби — Мара отново посочи навигационното командно табло. — Искате ли да извадя координатите?
За момент Прарденчифлар я гледаше онемял. Устните му потрепериха и той сведе глава в поклон:
— Благодаря ви. Приемам с удоволствие.
ГЛАВА 27
— Значи абсолютно нищо не е останало? — попита за пореден път Джинзлър.
Люк поклати глава, върху лицето му бе изписана болка.
— Нищичко. Претърсихме всички останки. Дори не успяхме да намерим аметиста, за да ти го върнем. Съжалявам. Знам какво означаваше за теб.
— Няма значение — отвърна Джинзлър и колкото и да бе чудно, наистина бе така.
Лазерният меч бе последната вещ на сестра му, последното нещо, което го свързваше с нея. И въпреки това от загубата му не го болеше толкова, колкото бе очаквал. Вероятно вече не се нуждаеше от предмети, за да мисли за нея — вероятно защото всички болезнени спомени бавно започваха да заздравяват. И да лекуват и него самия.
— Всъщност така и подобава — добави той. — Лорана се присъедини към „Изходящ полет“, за да защитава и да помага на хората. А сега лазерният меч бе жертван за същата кауза, за която тя даде живота си.
Люк и Мара се спогледаха и той усети недоверието им. Те все още не знаеха как точно бе загинала Лорана, и не приемаха безрезервно версията му. Но Джинзлър бе сигурен, че тя бе жертвала живота си, за да защити „Изходящ полет“. Само това бе от значение.
Някъде от коридора се чу бумтене на изтървани кутии и приглушена ругатня.
— Преместването е забавно, нали? — отбеляза Мара и изви врат към шума.
— Особено когато половината обитатели са убедени, че са прогонени насила — съгласи се недоволно Джинзлър.
— Улиър и управителният съвет все още ли отказват да тръгнат? — попита Люк.
— Налага се чисите да ги измъкват насила. Истинска лудост.
— Не чак толкова — отвърна замислено Мара. — Тук не ги очаква нищо хубаво, но все пак това е бил домът им в продължение на петдесет години.
— Всичко им е познато — добави Люк. — Трудно е да напуснеш място, с което си свикнал, независимо колко неприятно и ужасно може да стане.
Джинзлър кимна, припомняйки си детството:
— Като Корускант.
— Като Татуин — обади се Люк.
— Като Империята — добави тихо Мара.
Люк я изгледа, но се извърна отново към Джинзлър, без да каже нищо.
— Като стана въпрос за Империята, разбрах, че ще заминеш за Империята на ръката?
— Заради Розмари и Евлин. Те държат да са с останалите колонисти.
— Поговори им малко, не че съм против Империята на ръката, но там няма кой да й осигури нужното обучение за джедай.
Джинзлър сви рамене.
— Колонистите не искат и да чуят за Новата република, защото там има джедай. Край на спора.
— Разбирам — кимна Люк. — Просто не ми се иска Евлин да остава без учител. Опитай се да ги убедиш да размислят.
— Едва ли ще се вслушат в мен — усмихна се накриво Джинзлър. — Всъщност подозирам, че командир Фел работи в обратната насока, надявайки се се, че заради Евлин може да ви убеди да преминете на негова страна и да откриете училище там.
— Той ли го каза? — попита намръщено Люк.
— Не с тези думи, но ме помоли да ви предам, че поканата на адмирал Парк все още е в сила.
— Аха — Люк изгледа Мара. — Благодари му от наше име, като го видиш пак.
— Може и да не е скоро — предупреди Джинзлър. — Ако не се лъжа, той замина с щурмоваците и генерал Драск.
— Вероятно за да участва в битката срещу вагаарите.