— Пристигнахме — обяви тя. — И сега какво?
— Май се опитват да прикачат транспортен ръкав към люка от лявата ни страна — отвърна съпругът й, извърнал глава към илюминатора. — Хайде, да вървим да се срещнем с домакините.
За няколко минути изключиха всички системи на кораба. Отвън вече ги очакваха — чу се дискретно почукване по металния корпус.
— Ето ни и нас — измърмори Люк и отвори люка. Показа се млада чиска, облечена в екзотичен жълт костюм.
— Добре дошли на дипломатическия кораб „Посланик Чаф“
— говореше на основния език много по-добре от пилота на изтребителя, почти не се долавяше следа от чужд акцент. — Аз съм Чафийсаклео, помощник на аристокра Чаформбинтрано. За мен ще бъде чест да ме наричате с малкото ми име — Фийса.
— Благодаря. Аз съм Люк Скайуокър, наричай ме Люк. А това е Мара Джейд-Скайуокър, моя съпруга и рицар джедай.
— Люк, Мара — повтори имената Фийса и се поклони ниско. — Присъствието ви тук е чест за нас. Последвайте ме, моля.
Тя се обърна и тръгна обратно по ръкава.
— Говорите езика ни много добре — отбеляза Люк. — Това обичайно ли е?
— Не, в никакъв случай. Вашият език бе донесен преди много години от Посетителите, но малцина имат желанието да го изучават.
— Посетителите ли? — обади се Мара. — Имате предвид хората на борда на „Изходящ полет“?
— Не, Посетителите дойдоха много по-рано.
— Преди „Изходящ полет“ ли? — възкликна Мара. — Не знаех, че тук са идвали хора преди това.
— Не знам имената им — Фийса се извърна и ги изгледа през рамо. — Забранено ми е да говоря за тези неща. Не бива да ме разпитвате повече.
— Извинете ни — намеси се Люк и предупреди мислено Мара да престане с разпита си. В следващия миг го заля вълна от недоволство — изтръгването на информация бе един от специалитетите й.
Ръкавът излизаше в просторна зала. Фийса пристъпи вътре и се дръпна встрани, за да направи място на двамата посетители. Люк прекрачи прага… Леко трепване в Силата го накара да застане нащрек, над тях бе надвиснала беда. Усещането проблесна в съзнанието му за частица от секундата, но това бе повече от достатъчно. Той инстинктивно се хвърли напред и в същия миг нещо се стовари на прага — точно там, където бе стоял преди миг.
Фийса извика, Люк се претърколи и използвайки набраното ускорение от скока, се оттласна от пода, изправи се и зае бойна стойка с изваден лазерен меч в ръка. Първата му мисъл бе за Мара. За свое облекчение я видя в ръкава под прикритието на люка — и тя бе извадила лазерния си меч. За момент погледите им се срещнаха — и двамата искаха да се уверят, че са невредими. С периферното си зрение забеляза, че Фийса лежи на пода, очевидно Мара я бе блъснала настрани, за да я предпази от опасността. Люк й направи знак да не мърда от мястото си и потърси източника на атаката.
Лесно го откри — над прага се полюшваше дебел и тежък на вид кабел. Очевидно се бе откачил от тавана в момента, в който той бе прекрачил в залата. Люк намръщено прибра лазерния меч, изпитвайки едновременно облекчение и раздразнение.
— Всичко е наред — извика той, преценявайки докъде стига кабелът при люлеенето си. След пет секунди щеше отново да премине покрай люка, но дотогава преминаването бе безопасно. — Ела!
Мара го послуша, но без да изневерява на стила си. Изчака да минат четири от петте секунди, скочи и се завъртя на сто и осемдесет градуса във въздуха, като при разминаването с кабела замахна с лазерния си меч.
Очакваше да го пререже като израз на недоволството и гнева си от случилото се. Но синьото острие просто премина покрай летящия кабел, без видимо да го засегне.
Мара се приземи на пода, кабелът се удари с тракане в стената.
— Добре ли си? — попита тя и прибра лазерния меч в колана.
— Нищо ми няма — увери я Люк. — Малко тренировки няма да ми навредят.
Някакво движение вдясно от него привлече вниманието му и той се обърна. През високата арка в стената влязоха двама чиси, значително по-възрастни от Фийса. Бяха облечени в изящни туники, които явно издаваха ранга им. По-ниският бе с прошарена коса и носеше дълга свободна жълтеникава роба със сиви шевици. Високият бе в къса черна туника, изпъстрена с червено по ръкавите и раменете.
— Приветствам ви, джедаи от… — започна той, но изведнъж млъкна и присви очи, а думите му заглъхнаха сред високите стени. — Какво става тук?
— Дребна злополука, почитаеми — обади се Фийса и бързо скочи на крака. — Един кабел се скъса и замалко не улучи майстор джедай Скайуокър.
— Ясно — заплахата почти изчезна от гласа на чиса. — Приемете извиненията ми, майстор джедай Скайуокър. Добре ли сте?