— Така е. А и Новата република има нужда от теб. Значи вече всичко е решено?
— Решено е — потвърди тя. — Оставаме. Поне засега — тя стисна ръката му. — Съжалявам, че собствените ти търсения не се увенчаха с успех.
Той сви рамене:
— Да, но това не е краят. Все още си мисля, че някъде на борда на „Изходящ полет“ има записи за старите джедаи. Трябва да изчакаме да получим всички крайцери и да ги проучим внимателно.
— Което може да ни отнеме доста време — предупреди Мара.
— На чисите ще са им нужни години, за да изровят крайцерите от астероида.
— Не е проблем. Толкова време сме живели без тези записи, може да почакаме още няколко години. Търпението е добродетел.
— Никога не съм го имала.
— Забелязал съм — Люк замълча. — Искаш ли да ми кажеш и другото?
— Кое?
— Това, заради което приличаш на хлапе, което обикаля из гробищата в полунощ. И което се опитваш да скриеш, надявайки се, че няма да го забележа.
Мара се размърда смутено. Очевидно наистина си бе мислила, че бе успяла да го заблуди.
— Не е важно. Поредната извратена идея на прекомерно подозрителното ми въображение.
— Разбрах откъде идва и къде се крие — усмихна се Люк. — Сега ми кажи и какво е то.
— Добре — въздъхна тя неохотно. — Хрумвало ли ти е някога… имам предвид, замислял ли си се колко объркан и сложен е планът на Формби?
— Забрави да споменеш и коварен.
— Да, и подъл, и коварен. Идеята да размаха под носа на вагаарите „Изходящ полет“ и Редута само за да ги накара да нападнат чисите, е направо сатанинска. А на всичкото отгоре повика мен и теб, за да се подсигури със скрит коз в ръкава, с който да цака вагаарите.
— Сатанинска и още отгоре — съгласи се Люк. — И какво от това?
Тя си пое дълбоко дъх.
— И кой от нашите познати е специалист по подобни сложни планове?
— Не знам — призна объркано Люк. — Може би Кардас? Ти каза, че е работил с Карде, който също е майстор в това отношение. И освен това той е довел Джинзлър.
— Може и да е Кардас. Но от Шада разбрах, че той не се бърка много в галактическите дела напоследък. Мислех си за някой друг с доказани успехи в стратегията и тактиката.
Люк изстина, изведнъж досещайки се накъде биеше.
— Не! — реагира той инстинктивно. — Не може да бъде! Нали унищожихме клонинга!
— Ние унищожихме един клонинг — поправи го Мара. — Как може да сме сигурни, че няма втори?
— Невъзможно е! — отсече Люк. — Все щяхме да чуем, ако някъде имаше още един клонинг на Траун.
— Защо? Според Парк единствената причина Траун да се върне и да нападне отново Новата република е да ни държи нащрек, за да сме готови за някаква невероятна опасност, надвиснала над галактиката. Може да е решил, че си е свършил работата, и да се е заел да си разчисти сметките със стари врагове от миналото.
— А може вагаарите да са не само стари врагове — Люк усети присвиване в стомаха. Идеята изглеждаше по-реална, отколкото му се искаше. — Може би те вече са се свързали със заплахата, спомената от Парк и Фел.
— Възможно е. Разбира се, това просто е още една причина чисите да искат да натрият носа на вагаарите. Не само че така ще отстранят част от заплахата, но и ще научат нещо за новите врагове.
Люк поклати глава:
— Иска ми се да беше споменала подозренията си на борда на „Посланик Чаф“. Можехме да разпитаме Формби.
— Точно затова си замълчах. Наистина щяхме да го попитаме, а, честно казано, аз не държа да узная отговора. Ако Траун е жив, то повече или по-малко вече е на наша страна — въздъхна през стиснати зъби. — А ако не е, ще трябва сами да се оправяме.
— Да — прошепна Люк. — Ще се справим, не се тревожи.
— Знам — Мара се извъртя настрани, притисна се към него и Люк усети топлината й. — Защото, срещу каквото и да се изправим, ще сме заедно.
Той протегна ръка и я погали по бузата. Да, така щеше да бъде. Забраните и ограниченията, наложени от джедайския орден по време на Старата република, не се отнасяха до него и съпругата му. Те бяха новият джедайски орден и двамата с Мара бяха в съвършена хармония един с друг и със Силата.
— Силата винаги ще бъде с теб — прошепна той. — Както и аз.
— Каквото и да ни очаква занапред — отвърна Мара. Двамата заспаха прегърнати.