Едно от съществата на екрана отвори едновременно и двете си усти и от предавателя се разнесе мелодичен глас. Люк се присегна със Силата, опитвайки се да долови смисъла на думите, както бе сторил с ком ка и ком джа на Нираван. Но езикът на Дете на ветровете бе докоснат от Силата и това бе улеснило общуването, а сегашните му опити бяха безрезултатни.
— А, поне са прекарали достатъчно време тук, за да научат минисятски — въздъхна Формби.
— Това някакъв търговски език ли е? — попита Мара.
— Точно така — изгледа я одобрително той. — Минисятският е основният търговски език в района. Повечето чиси го знаят, особено в пограничните светове, като Крустай.
— И какво казва? — намеси се Люк.
Формби облиза устни и бавно започна да превежда:
— Приветстваме благородния и състрадателен народ на чисите. Аз съм Биърш, първи камерхер на Останките от Джерон.
Сега заговори генерал Драск. Очевидно назнайваше минисятски, макар от неговите уста той да звучеше не чак толкова мелодично.
— Аз съм генерал Прардрасклеони от отбранителната флота на чисите — преведе Формби. — Какво правите на чиска територия?
За Люк въпросът на Драск не бе прозвучал особено заплашително, но очевидно джеронецът бе доловил нещо друго. Гласът на Биърш преливаше от тревога и преводът на Формби просто потвърди това усещане.
— Не искаме да ви обидим. Моля, не нападайте кораба ни. Искаме само да окажем почитта си на тези, които загинаха, за да освободят народа ни.
Драск извърна глава от платформата и обиколи с поглед залата, като накрая намери Формби на балкона.
— Аристокра? Знаете ли за какво става въпрос?
— Нямам представа. Помоли го за повече обяснения. Генералът се обърна и отново заговори.
— Мислех, че нямате навика да излизате извън територията си и да помагате на други народи — отбеляза Мара.
— Така е — джеронецът заговори отново, Формби го слушаше с присвити очи. — Сега разбирам. Доста интересно. Слушайте: „Научихме, че сте открили останките от «Изходящ полет». Екипажът на експедицията жертва живота си, за да ни освободи от поробителите“.
— Нали каза, че Траун е унищожил „Изходящ полет“? — попита объркано Люк.
— Така твърди Парк — отвърна Мара. — Може и да се е заблуждавал.
— Или това се е случило, преди да се появи Траун — предположи Люк.
Драск заговори отново.
— Генералът пита кои са били поробителите им — преведе Формби. — Чудя се…
— Хайде, не ни дръжте в напрежение — притисна го Мара.
— Просто ми хрумна нещо. Но да чуем първо какво ще отговори джеронецът.
Биърш свърши и отстъпи назад, ръкомахайки оживено.
— Какво е това зад него? — Люк присви очи, сега двете лица запълваха само част от екрана. Пространството зад тях бе доста голямо, вероятно дори по-голямо от хангара на чиския кораб. Стените и таванът бяха боядисани в бяло, а над главите на пришълците се виждаха върховете на някакви странни постройки.
В този момент там се появиха две малки фигурки и се закатериха по най-близката.
— Какво, по дяволите…
— Това е детска площадка! — възкликна Мара. — Площадка за игра.
Едното джеронче се изкачи на върха на катерушката, свали намотаната около главата си червена лента и я размаха победоносно.
— За какво изобщо им е детска площадка на борда на кораба? — продължи Мара.
— Вагаарите — прошепна Формби.
— Какво? — обърна се към него Люк. Формби посочи екрана:
— Току-що потвърдиха съмненията ми — каза мрачно той. — Поробителите им са били вагаарите.
— Да разбирам ли, че познавате тази раса? — попита Мара.
— Не сме ги виждали, но ги познаваме много добре. Те са странстващи завоеватели и робовладелци, които в миналото обикаляха из тези райони на галактиката, грабеха и убиваха на воля, като нападаха най-вече малките раси и планети.
— И все още ли са някъде наоколо? — попита Люк.
— Изчезнаха преди доста години. Всъщност за последен път са били видени при унищожаването на „Изходящ полет“.
Люк и Мара се спогледаха изненадано.
— Нима те са участвали в битката? — възкликна Скайуокър.
— И на чия страна? — добави Мара. — На страната на „Изходящ полет“ или на чисите?
— Не е имало страна на чисите, джедай Скайуокър — отвърна рязко Формби. — В сражението е взел участие единствено щурмовият отряд на командир Миттраунуруодо. Той не е действал от името на отбранителната флота на Чиското господство, нито по заповед на Деветте управляващи фамилии.
— Да, да, знаем това — побърза да го успокои Люк. — Мара просто се чудеше как се е развила битката.
Формби поклати глава:
— Когато пристигнах, битката бе свършила — въздъхна. — А командир Миттраунуруодо не бе особено разговорлив за случилото се.