— Значи е възможно джедаите на борда на „Изходящ полет“ наистина да са помогнали на джеронците в борбата срещу вагаарите? — попита Люк.
Формби сви рамене:
— Вие сте джедаите. Вие трябва да ми кажете.
Люк извърна глава към джеронците на екрана. Как биха постъпили джедаите, прехванати между пиратска флотилия и силите на Траун?
— Сигурен съм, че щяха да се опитат да помогнат — каза той замислено. — Но не знам какво биха сторили…
— Но джеронците явно смятат, че са сторили нещо грандиозно — изтъкна Мара. — Мислиш ли, че Траун и „Изходящ полет“ биха се съюзили, за да отблъснат вагаарите?
Люк сви рамене:
— Възможно е. Макар да ми е трудно да повярвам, че шестима майстори джедай биха склонили да изразходват силите си, знаейки през цялото време, че той ще ги нападне след това.
— Освен ако не са решили да рискуват, за да помогнат на джеронците. Майсторите джедай имат склонността да проявяват благородство и готовност за саможертва в най-неподходящите моменти.
— Благодаря — усмихна се кисело Люк. — Въпросът е…
— А — извърна се Формби. — Ето го и него.
Люк се извърна — към тях се приближаваше Фийса. Зад нея вървеше мъж на среден ръст с прошарена коса и късо подрязана сива брада, лицето му бе набраздено от бръчки и носеше следите от усилен труд на открито под жарки слънца.
— Добре дошли, посланик — поздрави го Формби. — Пристигнаха още гости.
— Виждам — непознатият погледна към екрана на стената. Гласът му бе дълбок и плътен и издаваше интелигентност и вътрешна увереност. Отблизо Люк видя, че очите му са необичайно наситено сиви. — Интересно. Познаваме ли ги?
— Наричат се джеронци — отвърна Формби. В този момент отдолу го повикаха и той се извърна. — Извинете ме, трябва да сляза на мостика. Ела, Фийса.
— Няма ли да ни представите? — измърмори Мара, вперила поглед в новодошлия.
— Простете — Формби се спря на върха на късата стълбичка, която свързваше балкона с командния център. — Посланик, позволете ми да ви представя майстор джедай Люк Скайуокър и рицар джедай Мара Джейд-Скайуокър.
Очите на мъжа проблеснаха, но усмивката му издаваше единствено спокойствие и приятелско отношение.
— Радвам се да се запозная с вас. Слушал съм много и за двама ви.
— А това — продължи Формби — е представителят на Корускант и Новата република — посланик Дийн Джинзлър.
ГЛАВА 4
Аристокра Чаформбинтрано се спусна по стълбата, следван плътно от Фийса.
Тримата човеци останаха сами. Джинзлър първи наруши тишината:
— Виждам, че сте говорили с Талон Карде.
— Защо мислиш така? — попита безизразно Люк.
— Заради реакцията ви — той се усмихна невесело: — Или по-скоро заради пълната липса на реакция. Сигурно горите от нетърпение да научите истината.
— И защо не ни я кажеш? — предложи Скайуокър. От спокойния му глас личеше, че е готов да му даде шанса да обясни действията си, без да го съди прибързано.
Мара не бе настроена толкова благосклонно. Хвърли поглед надолу към командния мостик, чудейки се как ще реагира съпругът й, ако тя извика Формби и веднага разобличи Джинзлър. Но Формби изглеждаше потънал в сериозен разговор с Драск и Талшиб. Вероятно сега не бе моментът да ги прекъсва.
— Първо бих искал да ви уверя, че съм тук не за да търся някаква финансова изгода — поде Джинзлър. — Не желая мощ, власт, влияние, нито пък възнамерявам да изнудвам Новата република.
— Е, това отхвърля всички интересни възможности — обади се подигравателно Мара. — Защо все пак не ни кажеш направо защо си тук?
— Освен това съм готов да ви обещая, че няма да ви създам никакви проблеми — продължи самозваният посланик. — Няма да се опитвам да влияя на чисите, нито пък ще се намесвам в преговорите.
— Самото ти присъствие тук създава проблеми — отсече Мара.
— Стига си го усуквал — намеси се и Люк. — Какво искаш? Джинзлър си пое дълбоко дъх и бавно издиша.
— Трябва да видя „Изходящ полет“ — отвърна той тихо, впил поглед в кораба на джеронците на екрана. — Трябва да…
— затвори очи за миг. — Съжалявам, въпросът е личен.
— Ще се разплача! — изсмя се Мара. — Дай да оставим личните въпроси настрана и да започнем пак отначало. Защо се представяш за дипломат на Новата република?
Джинзлър преглътна шумно:
— Защото съм никой — в гласа му се долавяше горчивина.
— Единственият начин да стигна до останките от „Изходящ полет“ е на борда на чиски дипломатически кораб по покана на тяхното правителство. Мислите ли, че щяха да ме пуснат тук, ако знаеха кой съм в действителност?