Но и двамата грешаха.
— И аз ви благодаря, аристокра Формби. Очаквам с нетърпение да прекараме повече време заедно.
Изпита мимолетно задоволство от изненадата у двамата мъже до себе си.
— Благодарностите са излишни — отвърна аристокра, останал в пълно неведение за разигралата се под повърхността драма. — Ще се срещнем отново след няколко часа на официалната вечеря. Фийса ще мине да ви вземе от каютите ви, за да ви покаже трапезарията. Тогава ще ви представя на останалите офицери на кораба.
— Благодаря, аристокра — сведе глава Люк. — Очакваме с нетърпение вечерята и запознанствата.
— Да — кимна Мара и впи поглед в Джинзлър. — Сигурна съм, че ще имаме възможност да продължим разговора си, посланик.
Тайно в себе си даде най-тържествена клетва, че един ден ще разбере истината за него — кой е и защо е тук сега.
И то преди да стигнат до останките от „Изходящ полет“. Със сигурност.
Каютите им бяха теснички, но добре подредени, с малък хол, спалня и автомат за напитки.
— Не е зле — отбеляза Люк, оглеждайки се. — Постарали са се.
— Така е — съгласи се Мара и затвори вратата след Фийса. Съзнанието й все още бе обсебено от мисълта за Джинзлър и обезпокоителната му емоционална реакция.
— Та ти дори не погледна къде се намираш — смъмри я съпругът й, мина под арката към спалнята и се хвърли върху леглото. — Да позная ли? Тревожиш се за Джинзлър.
— Откога се налага един майстор джедай да познава? — попита сухо тя и се опита да забрави за съмненията си поне за миг, за да огледа каютата.
Украсата бе простичка, точно каквато би очаквал човек за един космически кораб. Но в мебелите се забелязваше известна елегантност, която показваше, че в обзавеждането са вложени грижа и мисъл. Очевидно чисите възприемаха сериозно задълженията си на домакини.
— Дори и на майсторите джедай понякога им е трудно да се оправят с чинията със спагети — отвърна също толкова сухо Люк. — А точно така изглежда съзнанието ти в момента.
— Каква апетитна картина. А вечерята — тя погледна часовника на стената — е едва след три часа. Дали няма някакво кафене, където да закусим?
— Искаш ли да поговорим? Тя сви рамене:
— Не е контрабандист. Реагира прекалено емоционално. Същата причина ме кара да мисля, че не е агент. Предполагам, че…
— За теб говорех — прекъсна я нежно Люк. — За твоята реакция.
Мара смръщи лице. Една от отрицателните страни на това да имаш за съпруг джедай бе, че и за миг не можеше да остане сама.
— Не знам — призна тя. — Думите на Формби за оказване на последна почит ме трогнаха.
— Защо?
— Нямам представа — огледа се, по гърба й полазиха тръпки. — А може и да се дължи на мястото. Връщането в Нираван, а сега и чисите…
— И Траун?
— Нищо чудно — съгласи се тя. — Макар да нямам представа, защо това ме притеснява толкова.
Люк не отговори, но тя усети поканата му. Прекоси стаята и легна до него. Той я прегърна и тя се сгуши до него, съзнанията и чувствата им се преплетоха.
— В такъв случай причината може да е в Силата — предположи Люк. — Трябва да преодолееш някакво препятствие или да превъзмогнеш нещо, което си потискала отдавна, и сега е дошло времето да се изправиш срещу него. Случвало ми се е един-два пъти.
— Може и да е така. Но ми се иска Силата да бе избрала по-спокоен момент, ако е решила да ме изправя пред нови предизвикателства.
Долови усмивката му.
— И на мен — каза той. — Ако някога откриеш начин да планираш нещата по свой вкус, обади ми се.
— Първо на теб ще кажа — обеща тя и се присегна да погали ръката му, с която я бе прегърнал.
Той я хвана и я задържа.
— А дотогава — галеше дланта й с връхчетата на пръстите си — не забравяй, че винаги ще съм до теб. Каквото и да се случи.
Тя стисна ръката му.
— Знам — усещаше как топлината, силата и решимостта му постепенно запълват тъмните места в съзнанието й, които се бяха появили от реакцията на Джинзлър. Една от положителните страни на това да имаш за съпруг джедай бе, че никога не можеше да остане сама. Полежаха още малко. Мара с въздишка се насили да върне мислите си отново към належащите проблеми.
— Какво ще кажеш за цялата операция?
— Е, положението май не е розово. Забеляза ли как изглеждаше Формби, когато се върна след разговора с генерал Драск и капитан Талшиб?