— Благодаря, но мисля, че приключих службата си към Империята. Значи сте знаели, че ще бъда тук?
— Поне се надявахме. Адмирал Парк спомена, че двамата със Скайуокър сте поканени, макар че не бе сигурен дали имате желание и дали ще успеете да дойдете.
— Не ви ли каза, че се свързахме с него преди няколко дни?
— Не. Явно е станало след нашето заминаване. Може би е решил, че не е нужно да изпраща съобщение.
— А останалите господа? — Мара изгледа смълчаните щурмоваци.
— Да, отново щях да забравя — Фел посочи ескорта си. — Седми отряд от петстотин и първи имперски легион.
Мара усети присвиване под лъжичката. Петстотин и първи имперски легион: личната гвардия на Вейдър по време на бунта — „Юмрукът на Вейдър“. При появата му в някоя звездна система бунтовническите сили и корумпираните длъжностни лица се спасяваха с бягство. Всички обитатели на галактиката и дори невинните случайни наблюдатели бързо се бяха научили да отстъпват при вида на белите брони. Предразсъдъците на императора към нехуманоидите се бяха предали на щурмоваците, но най-ревностни в това отношение бяха войниците от петстотин и първи легион.
И точно този легион Парк бе съживил за Империята на ръката. Това говореше много за начина, по който адмиралът смяташе да управлява.
— Явно старата поговорка ще се окаже истина. Старите легиони никога не умират.
Фел сви рамене.
— И какво точно правехте тук?
Мара се огледа. Все още не се виждаше никакъв чис, но това нямаше да продължи дълго.
— Не тук. Елате с мен.
Тя им обърна гръб и тръгна по коридора. Те я последваха, без да се оплакват и да задават въпроси.
Връзката между нея и Люк не бе толкова силна и ясна, както предполагаха повечето хора в Новата република, които я смятаха едва ли не за телепатия. Но той долови, че Мара се връща и води със себе си гости. Разбра обаче кои са, едва като отвори вратата.
Както обикновено, бързо се окопити.
— Здравейте — кимна спокойно. — Аз съм Люк Скайуокър.
— Командир Чак Фел — сведе глава в отговор младежът. — Моят ескорт, седми отряд от петстотин и първи имперски легион.
Люк също разпозна името на легиона, но не го показа.
— За мен е чест, командир. Заповядайте, влезте.
— Само командирът — намеси се Мара. — Няма място за всички, а и не бих искала хората на Драск да видят щурмоваци да се мотаят около нашата каюта.
— Права сте — съгласи се Фел и махна на щурмоваците. — Върнете се на кораба.
— Слушам — отвърна един от тях с безизразен автоматичен глас. Четиримата се обърнаха в прекрасен синхрон и се отдалечиха по коридора с маршова стъпка.
— Е… — Мара затвори вратата. — Да започнем с вас, командир. Какво правите тук?
— Нали вече ви казах — Фел се настани в едно кресло. — Адмирал Парк не бе сигурен дали ще дойдете, така че ме изпрати като негов представител.
— И Формби не е имал нищо против? Командирът сви рамене:
— Видя ми се напълно доволен. Както вече споменах, единствено генерал Драск се опита да възрази.
— Той не изглежда особено щастлив и от нашето присъствие — обясни Люк.
— Нито пък от посещението на посланик Джинзлър — вметна Мара, наблюдавайки зорко Фел.
Не последва никаква реакция при споменаването на името.
— Да, забелязахме — отвърна Фел. — Честно казано, Драск май никого не харесва. Със сигурност не си пада по хуманоидите. А вероятно не харесва и самия Формби.
— И защо Парк е изпратил вас и щурмоваците, вместо да дойде самият той? — попита Мара. — От думите на Формби човек би останал с впечатление, че посещението на останките на „Изходящ полет“ ще бъде най-грандиозното дипломатическо събитие на годината. Или на Парк просто му харесва да дразни чиските генерали?
— Аз за нищо на света не бих искал да ги дразня нарочно — в съзнанието на Фел нещо трепна. — Всъщност не съм сигурен защо точно сме тук.
Лъжа. За Мара не бе необходимо да поглежда съпруга си, за да разбере, че той също я бе усетил.
— Добре — Люк с нищо не издаде, че са хванали извъртането на Фел. — Да започнем от другаде. Защо Парк не спомена нищо за вас?
Фел поклати глава:
— Не знам. Предполагах, че го е сторил. Това поне май бе истина.
— Но… — започна Мара.
— Почакайте малко! — прекъсна я Фел. — Отговорих на толкова много въпроси. Сега е ваш ред. Защо се бяхте покатерили на тавана на залата?
Мара вече бе решила, че няма смисъл да се прави на ударена по този въпрос. Ако Фел бе замесен в инцидента с кабела, то вече знаеше за случилото се. А ако не беше, нямаше никаква причина да не му кажат.